Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Аз наистина дойдох тук да ви помогна — каза Меган. — Помислих си, че докато имаме само няколко фабрики в Испания, не използваме в достатъчна степен потенциала, който вашата страна притежава.

Сега той я слушаше с наострени уши.

— Да?

— Скот Индъстриз възнамерява да открие огромен електронен завод. В него ще работят някъде между хиляда и петнадесет хиляди души. Ако се окаже успешен, както се надяваме, ще открием нови съпътстващи фабрики.

— И вие не сте решили в коя страна искате да откриете този завод?

— Така е. Аз лично съм за Испания, но да ви кажа откровено, някои от моите директори не са много доволни от състоянието на човешките права във вашата страна.

— Наистина?

— Да. Чувстват, че тези, които възразяват срещу политиката на държавата, са третирани твърде сурово.

— Имате ли някого предвид?

— Всъщност да. Хайме Миро.

Той я гледаше втренчено.

— Разбирам. И ако сме снизходителни с Хайме Миро, ще получим електронния завод и…

— И още много — увери го Меган. — Нашите фабрики ще повишат стандарта на живот във всеки район, където се намират.

Премиер-министърът се намръщи.

— Страхувам се, че има един малък проблем.

— Какъв? Можем да продължим да преговаряме.

— Това е нещо, за което не може да се преговаря, мис Скот. Честта на Испания не се продава. Не може да ни подкупите, да ни купувате или да ни заплашвате.

— Повярвайте ми, аз не…

— Идвате тук с предложенията си и очаквате, че ние ще манипулираме нашите съдилища за ваше удоволствие? Благодаря ви отново, мис Скот. Не се нуждаем от фабриките ви.

„Направих нещата по-лоши“ — помисли отчаяно Меган.

Процесът продължи шест седмици в силно охранявана съдебна зала, закрита за публика.

Меган остана в Мадрид, следейки всеки ден новините за процеса. От време на време Майк Роузън й телефонираше.

— Зная какво преживявате, приятел. Мисля, че трябва да се върнете у дома.

— Не мога, Майк.

Тя се опита да види Хайме.

— Абсолютно никакви посетители.

В последния ден на процеса Меган стоеше пред съдебната зала, загубена всред множеството от хора. Тълпи от репортери излизаха от зданието и Меган спря един от тях.

— Какво стана?

— Признаха го за виновен по всички обвинения. Ще бъде екзекутиран на гаротата.

От пет часа сутринта в деня на екзекуцията на Хайме Миро пред централния затвор в Мадрид започнаха да се събират тълпи. Пътят на растящата тълпа към затвора бе преграден от барикади, поставени от Гуардиа Сивил напречно на улицата. Пред железните врати имаше въоръжени войници и танкове.

В канцеларията на началника на затвора Гомес де ла Фуенте се провеждаше извънредно заседание. В стаята бяха премиер-министърът Леополдо Мартинес, Алонсо Себастиан, новият шеф на Групата за специални операции и заместниците на началника на затвора Хуанито Молинас и Педро Аранго.

Де ла Фуенте беше едър мъж на средна възраст с мрачно лице, който бе посветил живота си на това да дисциплинира некадърниците, които правителството бе поставило под негово ръководство. Молинас и Аранго, неговите верни помощници, бяха служили с Де ла Фуенте през последните двадесет години.

Премиер-министърът Мартинес говореше:

— Бих искал да зная какви са мерките, които сте взели, за да предотвратите евентуални проблеми при екзекуцията на Миро.

Началникът Де ла Фуенте отговори:

— Приготвили сме се за всякакви непредвидени обстоятелства, Ваше Превъзходителство. Както Ваше Превъзходителство е забелязал при пристигането си, около затвора са разположени много въоръжени войници. Само армия би могла да проникне вътре.

— А в самия затвор?

— Предохранителните мерки там са дори по-строги. Хайме Миро е затворен в двойно осигурена килия на втория етаж. Другите затворници на етажа са временно преместени. Пред килията на Миро има двама пазачи и още двама в двата края на коридора. Заповядал съм всички затворници да останат по килиите си, докато не бъде изпълнена присъдата.

— Кога ще стане това?

— По обяд, Ваше Превъзходителство. Отложил съм обяда за един часа. Това ще даде възможност тялото му да бъде изнесено оттук навреме.

— Какви планове имате по отношение на тялото?

— Разбирам какво имате предвид, Ваше Превъзходителство. Погребението му в Испания би създало неприятности за правителството, ако баските превърнат гроба му в нещо като светилище. Свързахме се с леля му във Франция. Тя живее в едно малко село, близо до Байон. Съгласила се е да бъде погребан там.