Сидни Шелдън - Пясъците на времето

Но Сузана Середиля бе принадлежала на друг свят. Баща й бе професор в Мадридския университет, а майка и бе адвокат. На седемнадесетгодишна възраст Сузана притежаваше тяло на жена и ангелско лице на мадона. Рамон Акока не бе срещал никога жена като тази жена-дете. Нейната деликатна уязвимост бе вдъхновила в него нежност, на каквато той не беше очаквал, че е способен. Той се влюби лудо в нея и поради причини, които нито родителите й, нито Акока разбираха, тя също се влюби в него.

През медения им месец Акока се чувстваше като че ли не беше познавал никога друга жена. Той бе изпитвал похот, но съчетанието от любов и страст беше нещо, което никога преди това не бе преживявал.

Три месеца след женитбата им Сузана му съобщи, че е бременна. Акока бе страшно възбуден. В допълнение на радостта им бяха го изпратили в красивото малко село Кастилбланко, на баска територия. Това бе през есента на 1936 година, когато борбата между републиканците и националистите беше в разгара си.

В една спокойна неделна сутрин Рамон Акока и Сузана пиеха кафе на селския площад, когато изведнъж той се изпълни с баски демонстранти.

— Искам да се прибереш вкъщи — каза Акока. — Ще има неприятности.

— А ти…?

— Моля те. Аз ще се оправя.

Демонстрантите започнаха да стават агресивни.

С облекчение Рамон Акока наблюдаваше как неговата съпруга се отдалечава от тълпата по посока на един манастир в далечния край на площада. Но когато тя го доближи, вратата изведнъж се отвори широко и въоръжени баски, които се бяха крили вътре, наизскачаха стреляйки. Акока видя как неговата съпруга падна под градушка от куршуми, без да може да направи нищо. Този ден той даде клетва да отмъсти на баските и на Църквата.

И сега той бе в Авила пред друг един манастир.

„Този път те ще умрат.“

В манастира, в тъмнината пред изгрева, сестра Тереза държеше камшика здраво в ръката си и нанасяше силни удари върху тялото си, чувствайки как възлестите влакна се впиват в нея, докато тихо произнасяше молитва. Тя почти извика силно, но издаването на звук не бе разрешено, затова сподави виковете в себе си.

„Прости ми, Исусе, за моите грехове. Бъди свидетел, че наказвам себе си така, както Ти беше наказан, и че нанасям рани върху себе си така, както бяха нанесени рани върху тебе. Позволи ми да страдам така, както Ти страдаше.“

Тя почти припадаше от болка. Нанесе си още три удара и след това се свлече на сламеника, агонизирайки. Не беше предизвикала кървене. Това бе забранено. Като потрепваше от агонията, която предизвикваше всяко движение, сестра Тереза върна камшика в черния му калъф и го положи в един ъгъл. Той бе винаги там като едно постоянно напомняне, че и най-малкият грях трябва да бъде заплатен с болка.

Простъпката на сестра Тереза се състоеше в това, че сутринта, като завиваше покрай ъгъла в един коридор със сведени очи, се блъсна в сестра Грасиела. Стресната сестра Тереза погледна в лицето на сестра Грасиела. Веднага след това тя докладва за своето нарушение. Преподобната майка Бетина се намръщи с неодобрение и направи знака за наказание с камшик, правейки трикратно движение с дясната си ръка, свита като че ли държи камшик, върхът на палеца опрян до вътрешната страна на показалеца.

Лежейки в леглото си, сестра Тереза не можеше да заличи от паметта си изключително красивото лице на младото момиче, което бе видяла. Знаеше, че до края на живота си няма да й проговори или да я погледне, защото и най-малкият признак на интимност между монахините се наказваше сурово. В атмосферата на строга морална и физическа въздържаност не се допускаше да се развиват каквито и да е било отношения. Ако две сестри работеха една до друга и проличеше, че безмълвната им близост им доставя удоволствие преподобната майка ги разделяше веднага. На сестрите не се разрешаваше и да стоят два пъти последователно на масата до едно и също лице. Църквата деликатно наричаше привличането между две сестри „особено приятелство“, а наказанието бе незабавно и сурово. Сестра Тереза бе получила своето наказание за нарушаване на правилото.

В този момент ударите на камбаната достигнаха до нея като че ли от голямо разстояние. Това бе гласът на Бог, който я порицаваше. В съседната килия ударите на камбаната прозвучаха в коридорите на сънищата на сестра Грасиела и се смесиха със скърцането на пружините на леглото. Мавърът се движеше към нея гол, с набъбнала мъжественост, протягайки ръце да я сграбчи. Сестра Грасиела отвори очи, събуждайки се внезапно с лудо туптящо сърце. Огледа се ужасена наоколо, но видя, че е сама в малката си килия, а единственият звук бе успокоителното биене на камбаната.