Сидни Шелдън - Пясъците на времето

„Може би три — помисли Лучия. — Това е идеално скривалище. Бих постъпила като глупак, ако избягам. След няколко месеца полицията ще престане да ме търси. Когато изляза оттук и получа парите си от Швейцария, може би ще напиша книга за това побъркано място.“

Преди няколко дена сестра Лучия бе изпратена от преподобната майка да вземе един документ от кабинета й, докато беше там, се възползва от случая да разгледа папките. За нещастие бе хваната на местопрестъплението.

„Ще изтърпиш наказание, като използваш камшика“ — нареди й майката игуменка Бетина.

Сестра Лучия кимна с глава покорно и отговори с жест: „Да, свята майко.“

Лучия се върна в килията си и скоро монахините, които, вървяха по коридора, чуха ужасния шум на камшика, който свистеше във въздуха отново и отново. Това, което те не знаеха, бе, че сестра Лучия удря леглото. „Тези глупачки не могат да ме надхитрят.“

Те седяха в столовата — четиридесет монахини на две дълги маси. Цистерцианската диета бе строго вегетарианска. Понеже тялото жадува за месо, то бе забранено. Много преди зори се сервираше чаша чай или кафе и малко сух хляб. Основното хранене бе в единадесет сутринта и се състоеше от рядка супа, малко зеленчуци и от време на време някакъв плод.

Преподобната майка беше инструктирала Лучия: „Ние не сме тук, за да угаждаме на телата си, а на Бога.“

„С тази храна не бих хранила и котката си — помисли сестра Лучия. — Тук съм от два месеца и се обзалагам, че съм отслабнала с пет килограма. Това е божият вариант на ферма за угояване.“

Когато закуската свърши, две монахини донесоха легени и ги поставиха в края на всяка маса. Сестрите подаваха чиниите си към монахините с легените. Те измиваха всяка чиния, избърсваха я с кърпа и я връщаха на притежателката й. Водата ставаше все по-тъмна и мазна.

„И те ще живеят така до края на живота си — помисли с отвращение сестра Лучия. — Е, не мога да се оплача. Това със сигурност надхвърля доживотна присъда в затвор.“

Тя би дала безсмъртната си душа за една цигара.

На петстотин метра от манастира, надолу по шосето, полковник Рамон Акока и двадесетина внимателно подбрани мъже от ГСО — Групата за специални операции, се подготвяха да го атакуват.

Полковник Акока имаше инстинкта на ловец. Обичаше преследването, но това, което му даваше дълбоко, почти физическо удовлетворение, бе убиването. Веднъж беше споделил с приятел: „Получавам оргазъм, когато убивам. Няма значение дали е елен, заек или човек — има нещо в отнемането на един живот, което те кара да се чувстваш като Бог.“

Акока бе служил във военното разузнаване и скоро беше постигнал блестяща репутация. Той бе безстрашен, безмилостен и интелигентен и тази комбинация привлече вниманието на един от помощниците на генерал Франко.

Акока бе постъпил в щаба на Франко като лейтенант и за по-малко от три години се бе издигнал до чин полковник, почти непознато постижение. Поставиха го начело на фалангистите — специална група, използвана да тероризира тези, които се противопоставяха на Франко. Беше през време на войната, когато Акока бе повикан от член на ОПУС МУНДО.

— Искам да разберете, че ние разговаряме с вас с разрешението на генерал Франко.

— Да, господине.

— Ние ви наблюдавахме, полковник. Доволни сме от това, което виждаме.

— Благодаря ви, господине.

— От време на време ние имаме известни задачи, които са, да ги наречем, много конфиденциални. И много опасни.

— Разбирам, господине.

— Ние имаме много врагове. Хора, които не разбират значението на работата, която вършим.

— Да, господине.

— Понякога те ни пречат. Ние не можем да позволим това да се случва.

— Не, господине.

— Надявам се, че бихме могли да използваме човек като вас, полковник. Мисля, че се разбираме.

— Да, господине. За мен би било чест да бъда от полза.

— Бихме желали да останете в армията. Това ще бъде ценно за нас. Но от време на време ще ви възлагаме тези специални задачи.

— Благодаря ви, господине.

— Не бива никога да говорите за това.

— Не, господине.

Мъжът зад бюрото бе накарал Акока да се почувства напрегнат. В него имаше нещо неумолимо заплашително.

С течение на времето Акока бе повикан, за да изпълни няколко задачи за ОПУС МУНДО. Както му бяха казали, всички те бяха опасни. И много конфиденциални.

При една от мисиите Акока бе срещнал хубаво младо момиче от добро семейство. Дотогава всичките жени, които бе имал, бяха курви или проститутки и Акока ги бе третирал с отвращение. Някои от тях се бяха истински влюбвали в него и към тях бе проявявал най-лошото си отношение.