Сидни Шелдън - Ако утрото настъпи

Снимките се появиха час по-късно върху бюрото на инспектор Ван Дурен.

Той ги побутна към Даниел Купър.

— Боядисан е като истинската кола на охраната. Сега вече можем да ги заловим.

— На какво основание? За няколкото фалшиви служебни визитни картички и за пребоядисването на един камион? Единственият начин да обосновем убедително обвинение е да ги заловим в момента, в който задигат златните кюлчета.

Този дребосък се разпорежда така, сякаш е началник на управлението.

— Какво смятате, че ще предприеме сега?

Купър проучи внимателно снимката.

— Този фургон не може да издържи тежестта на златото. Ще се наложи да усилят пода му.

Гаражът бе малък, встрани от Муйдер страат.

— Goede morgen, mijnheer. С какво мога да ви услужа?

— Ще превозвам старо желязо с този камион — обясни му Джеф, — а ми се струва, че дъските на пода не са достатъчно здрави да поемат тежестта. Искам да се подсилят с метални скоби. Можете ли да го направите.

Механикът приближи фургона и го огледа.

— Ja. Няма проблеми.

— Добре.

— Мога да го направя до vrijdag… до петък.

— Надявах се да го направите до утре.

— Morgen? Nee. Ik…

— Ще ви платя двойно.

— Donderdag… четвъртък.

— Утре. Ще ви платя тройно повече.

Механикът се почеса замислено по брадата.

— По кое време утре? — запита той.

— По обяд.

— Ja. О’кей.

— Dankje wel.

— Tot uw dienst.

Миг след като Джеф излезе от гаража, детектив разпита механика.

Същата сутрин групата експерти, наблюдаващи Трейси, я проследиха до канала Оде Шанс, където тя разговаря в продължение на половин час със собственика на някакъв шлеп. Щом Трейси си отиде, един от детективите се качи на шлепа. Той показа документите си на собственика, който си посръбваше голям bessenjenever, силен джин от червени стафиди.

— Какво искаше младата дама?

— Двамата с мъжа й възнамеряват да направят екскурзия из каналите. Нае шлепа ми за една седмица.

— От кога?

— От петък.

— Тази екскурзия представлява една чудесна ваканция, mijnheer. Ако двамата с жена ви се интересувате, аз…

Детективът си отиде.

Поръчаният от Трейси гълъб й бе донесен в хотела в клетка. Даниел Купър се върна в магазина за домашни животни и разпита собственика.

— Какъв вид гълъб й изпратихте?

— А, знаете ли, това е най-обикновен гълъб.

— Сигурен ли сте, че не е пощенски гълъб?

— Напълно съм сигурен — изкиска се собственикът. — Истинската причина, поради която съм убеден, че не е пощенски гълъб, е, че самият аз го улових снощи във Вонделиарк.

Хиляда фунта злато и един обикновен гълъб. И защо? Даниел Купър продължаваше да се учудва.

Пет дни преди прехвърлянето на златните кюлчета от „Амро банк“ върху бюрото на инспектор Юп ван Дурен се беше натрупала вече голяма купчина снимки.

Всяка снимка представлява брънка от веригата, която ще я обхване, мислеше си Даниел Купър. Амстердамската полиция нямаше никакво въображение, но Купър все пак се доверяваше на тяхното усърдие. Всяка крачка, водеща до предстоящото престъпление, бе фотографирана и документирана. Трейси Уитни нямаше да убегне сега от правосъдието.

Нейното наказание ще бъде мое изкупление.

Още същия ден, в който Джеф взе току-що пребоядисания камион, той го закара веднага в малък гараж, нает от него в близост до Уде Зиидс Колк, най-старата част на Амстердам. В гаража бяха закарани и шест празни сандъка с надписи МАШИНИ. Снимка на тези сандъци лежеше вече върху бюрото на инспектор Ван Дурен, а той слушаше последния магнетофонен запис: Гласът на Джеф:

— Докато караш фургона от банката до шлепа, внимавай да се движиш в границите на допустимата скорост. Искам да разбера точно колко ще продължи пътуването. Ето ти и хронометър.

— Няма ли да дойдеш с мен, скъпи?

— Не. Имам работа.

— А Монти?

— Той пристига в четвъртък вечерта.

— Кой пък сега е този Монти? — запита инспектор Ван Дурен.

— Вероятно онзи, който ще действа като втори човек от охраната — каза Купър. — Двамата ще имат нужда от униформи.

Магазинът за костюми се намираше в търговския център на Питър Корнелис Хуфстраад.

— Трябват ми два костюма за маскен бал — обясни Джеф на продавача. — Подобни на този, изложен на витрината.

Един час по-късно инспектор Ван Дурен разглеждаше вече снимката на една от униформите на охраната.

Поръча два броя униформи. Каза на продавача, че ще ги вземе в четвъртък.

Размерите на втората униформа подсказваха, че е предназначена за много по-едър човек от Джеф Стивънс.