Сидни Шелдън - Ако утрото настъпи

Полицията направи пробив в 9.00 часа на следващата сутрин. Трейси и Джеф привършваха закуската си в апартамента на Трейси. Горе, на подслушвателната апаратура, се намираха Даниел Купър, инспектор Юп ван Дурен и полицейският детектив Уиткамп. Чуваха как се налива кафе.

— Ето нещо интересно, Трейси. Нашият приятел беше прав. Чуй това: „«Амро банк» ще превози пет милиона долара в златни кюлчета за холандските морски колонии.“

В горния апартамент полицейският детектив Уиткамп каза:

— Няма начин…

— Шшт.

Всички наостриха слух.

— Колко ли тежат пет милиона долара в златни кюлчета? — гласът на Трейси.

— Мога да ти кажа съвсем точно, скъпа. Това са хиляда шестстотин седемдесет и два фунта, около шестдесет и седем златни кюлчета. Удивителното нещо на златото е, че притежава прекрасни анонимни качества. Стопяваш го и тогава всеки може да го притежава. Естествено никак няма да е лесно да се изнесат тези кюлчета от Холандия.

— Дори да можехме, как ще ги вземем? Да отидем в банката и просто да си ги получим?

— Нещо подобно.

— Шегуваш се.

— Никога не се шегувам, когато става дума за пари. Защо да не се поразходим до „Амро банк“, Трейси, и да поогледаме?

— Какво си намислил?

— По пътя ще ти разкажа.

Чу се шум на затваряне на врата и гласовете секнаха. Инспектор Ван Дурен задърпа ожесточено мустаци.

— Nee! Няма начин да сложат ръка на златото. Самият аз одобрих мерките за сигурност.

Даниел Купър отсече решително:

— Ако в системата за сигурност на банката има някакъв недостатък, Трейси Уитни ще го открие.

Инспектор Ван Дурен продължаваше да дърпа мустаците си. Това бе единственото, с което успяваше да контролира крайно избухливия си характер. Странният американец се държеше отвратително още с пристигането си. Най-трудно се понасяше даденото му от бога чувство за превъзходство. Инспектор Ван Дурен обаче беше преди всичко полицай, на него му бе наредено да си сътрудничи с този странен дребен човек.

Инспекторът се обърна към Уиткамп:

— Увеличете състава на групата за наблюдение. Незабавно! Искам всеки техен контакт да се фотографира и да се провеждат разпити на съответните лица. Ясно ли е?

— Ясно, господин инспектор.

— Внимавайте всичко да става много деликатно. Те не бива да разберат, че са наблюдавани.

— Да, господин инспекторе.

Ван Дурен се обърна към Купър:

— Готово. Сега по-добре ли се чувствате?

Купър не сметна за необходимо да отговори.

През следващите пет дни Трейси и Джеф държаха в напрежение хората на инспектор Ван Дурен, а Даниел Купър проучваше внимателно всички ежедневни рапорти. Нощем, когато останалите детективи напускаха подслушвателния пост, Купър продължаваше да се навърта там. Вслушваше се в шумовете на техните любовни игри, които знаеше, че се играят там долу. Купър не чуваше нищо, нов ума му Трейси стенеше: „О, да, скъпи, да, да. О, боже, повече не мога… Толкова е хубаво… Сега, о, сега…“

Следваше продължителна и тръпнеща въздишка, след което настъпваше кадифена тишина. И това бе всичко за него.

Скоро ще бъдеш моя, мислеше си Купър. Тогава няма повече да принадлежиш на никого.

През деня Трейси и Джеф ходеха отделно по своите си работи, но където и да отидеха, бяха следени. Джеф посети една печатница близо до Лейдсеплейн и двама детективи наблюдаваха от улицата как той поведе сериозен разговор с печатаря. Щом Джеф излезе, един от детективите тръгна след него. Другият влезе в печатницата и показа на печатаря поставената си в пластмасово пликче полицейска лична карта с печат, снимка и диагонални червена, бяла и синя ивици.

— Какво искаше мъжът, който току-що излезе оттук?

— Останал е без официални визитни картички. Иска да му отпечатам нови.

— Дайте да видя.

Печатарят му показа написан на ръка текст. Служба по безопасност — Амстердам Корнелиус Вилсон, Главен агент.

На следващия ден полицай първи клас Фиен Хоер чакаше пред магазин за домашни животни на Лейдсеплейн, в който влезе Трейси. Когато излезе след петнадесет минути, Фиен Хоер отиде в магазина и представи служебната си лична карта.

— Какво искаше дамата, която току-що излезе оттук?

— Купи си съд със златни рибки, две вълнисти папагалчета, едно канарче и един гълъб.

Необичайна комбинация.

— Гълъб ли казахте? Имате предвид обикновен гълъб?

— Да, но магазините за домашни животни не предлагат гълъби. Казах й, че трябва да й потърся гълъб.