Сидни Шелдън - Голо лице

— Ще пийнете ли, докторе?

Джад поклати глава, омаян от мъжа пред него. Всеки би се заклел, че ДеМарко е абсолютно нормален и очарователен мъж, съвършеният домакин, приветствуващ почетен гост.

Бяха пет човека в богато украсената библиотека. Джад, ДеМарко, детективът Анджели, и двамата мъже, които се бяха опитали да убият Джад в апартамента му, Роки и Ник Вакаро. Бяха образували кръг около Джад. Взираше се в лицата на врага c мрачно задоволство. Най-после знаеше c кого беше воювал. Ако можеше да използува тази дума. Беше влязъл сам в капана на Анджели. Дори още по-лошо. Беше му телефонирал и го беше помолил да дойде да го спаси! Анджели, този Юда, който го заведе в кланицата.

ДеМарко го изучаваше c явен интерес, черните му очи буквално дълбаеха тези на Джад.

— Слушал съм много за вас, докторе — каза той.

Джад не каза нищо.

— Простете ми, че наредих да ви докарат в това имение, но трябваше да ви задам няколко въпроса.

Той се усмихна извинително, излъчвайки топлина.

Джад знаеше много добре какво ще последва и бързо се подготви.

— За какво си говорехте със съпругата ми, доктор Стивънс?

Джад умело вмъкна изненада в гласа си.

— Вашата съпруга? Нямам честта да я познавам.

ДеМарко поклати c укор глава.

— През последните три седмици е посещавала кабинета ви два пъти седмично.

Джад сви замислен вежди.

— Нямам пациентка на име ДеМарко…

ДеМарко кимна c разбиране.

— Може би е използувала друго име. Може би моминското си име — Блейк. Ан Блейк.

Джад демонстрира добре премерена изненада.

— Ан Блейк?

Братята Вакаро стегнаха обръча около него.

— Не — спря ги рязко ДеМарко. Той се обърна към Джад. Възпитаните му маниери бяха изчезнали. — Докторе, ако се опитваш да ми играеш номера, ще се видиш в такова чудо, че направо няма да ти се вярва.

Джад го погледна в очите и повярва. Разбра, че животът му виси на косъм. Насили се да покаже негодувание в гласа си.

— Можете да правите каквото си искате. До този момент нямах и представа, че Ан Блейк е ваша съпруга.

— Това е вярно — намеси се Анджели. — Той…

ДеМарко игнорира Анджели.

— За какво разговаряхте c жена ми в продължение на три седмици?

Бяха стигнали до решаващия момент. И последните късчета мозайка легнаха на местата си в мига, когато беше съзрял петела със счупената опашка на покрива. Ан не беше насочвала убийците по следите му. Тя беше жертва също като него. Беше се омъжила за Антъни ДеМарко, деен собственик на голяма строителна компания, без изобщо да има представа какво бе направила. Но сигурно скоро след това се беше случило нещо, което й е отворило очите за същината на съпруга й. Беше разбрала, че е замесен в някакъв престъпен бизнес. Без никакъв близък човек до себе си се беше видяла принудена да се обърне за помощ към един психоаналитик, абсолютно непознат, на когото да се довери. Но в кабинета на Джад пълната лоялност към съпруга й не й беше позволила да обсъжда страховете и опасенията си.

— Не сме разговаряли кой знае за какво — произнесе c равен глас Джад. — Вашата съпруга отказа да ми каже какъв е проблемът й.

Черните очи на ДеМарко не се отделяха от неговите.

— По-добре измислете нещо по-правдоподобно.

В каква ли паника трябва да е изпаднал ДеМарко когато е разбрал, че съпругата му посещава психоаналитик — съпругата на бос от Коза Ностра. Не беше чудно, че ДеМарко беше убивал при опитите си да се добере до записите от беседите на Джад c Ан.

— Всичко, което ми каза, беше, че е нещастна поради някаква причина, която не пожела да обсъждаме — каза Джад.

— Това изречение ви отне десет секунди — каза ДеМарко. — Имам до секунда времето й, прекарано в кабинета ви. За какво ви говори тя през останалото време на трите седмици? Не може да не ви е казала кой съм аз.

— Каза, че сте собственик на строителна компания.

ДеМарко го изучаваше студено. Джад усети как по челото му се събират ситни капчици пот.

— Имам представа от психоанализ, докторе. Пациентът говори за всичко, което му дойде в главата.

— Това е само част от терапията — каза сухо Джад. — Заради това и не стигнах доникъде c мисис Блейк…мисис ДеМарко. Възнамерявах да се откажа от нея като пациентка.

— Но не го направихте.

— Не се и наложи. Когато беше при мен в петък ми каза, че заминава за Европа.

— Ани промени решението си. Тя не иска да заминава c мен за Европа. Досещате ли се защо?

Джад го изгледа искрено озадачен.

— Защо?

— Заради вас, докторе.