Сидни Шелдън - Голо лице

Сърцето на Джад подскочи. Той се опита да запази гласа си равен.

— Не ви разбирам.

— Разбира се, че ме разбирате. Ани и аз имахме дълъг разговор снощи. Тя счита, че бракът й c мен е грешка. Вече не е щастлива c мен, защото е решила да дойде при вас. — ДеМарко говореше вече c почти хипнотичен шепот. — Искам да ми разкажете абсолютно всичко, което се е случило между вас двамата на дивана в кабинета ви.

Джад положи страшни усилия, за да не даде израз на противоречивите чувства, които го сграбчиха. И тя го обичаше! Но каква полза от това? ДеМарко не отделяше поглед от него в очакване на отговора му.

— Нищо не се е случило. След като имате представа от психоанализ, трябва да ви е известно, че всяка пациентка преминава през фазата на емоционално обвързване c лекаря. Всяка от тях по някое време започва да си мисли, че е влюбена в лекаря си. Но това преминава.

ДеМарко го наблюдаваше напрегнато, c впити в него очи.

— Как разбрахте, че се кани да дойде при мен? — запита Джад, като се постара да придаде на гласа си нехаен тон.

ДеМарко го изгледа за момент, после се приближи до едно голямо бюро и вдигна остър като бръснач нож за отваряне на писма във формата на кинжал.

— Един от хората ми я е видял да влиза в сградата, където се помещава офисът ви. Там има много лекари-гинеколози и те си помислили, че може би Ани ми подготвя мила изненада. Проследили я до вашия офис. — Той се обърна към Джад. — Изненадата им наистина била голяма. Тя отивала при психиатър. Съпругата на Антъни ДеМарко споделя професионални тайни пред един психиатър!

— Казах ви, че тя…

Гласът на ДеМарко беше тих и мек.

— Commissione имаха среща. Гласуваха да я убия, както убиваме всеки предател. — ДеМарко крачеше из стаята c походка на хищник затворен в клетка. — Но те не могат да ми дават заповеди като на въшлив прост войник. Аз съм Антъни ДеМарко, аз съм капо. Обещах, че ако тя е издала дори и само една от професионалните ни тайни, ще убия мъжа, на когото ги е казала. Ей c тези две ръце. — И той ги вдигна над главата си свити в юмруци; едната още държеше острия кинжал. — Това сте вие, докторе.

ДеМарко беше започнал да прави кръгове около него, докато говореше, и всеки път, когато ДеМарко беше зад гърба му, Джад несъзнателно се свиваше.

— Правите грешка, ако… — започна Джад.

— Не. Знаете ли кой допусна грешката? Ани. — Той изгледа отгоре до долу Джад. Гласът му съдържаше искрено учудване. — Как въобще е могла да допусне дори и за миг, че вие сте по-добър от мен?

Братята Вакаро изсумтяха.

— Ти си нищожество. Един педал, който гние всеки ден в кабинета си и прави — колко? Трийсет бона годишно? Петдесет? Сто? Аз правя много повече само за седмица. — Маската на ДеМарко бързо се изхлузваше от лицето му под непоносимия натиск на чувствата. Започваше да говори c къси, избухливи изречения; красивите му черти се покриваха c грозна патина. Само Ан беше успяла да го зърне зад фасадата му. Джад гледаше оголеното лице на един параноичен убиец. — Ти и тая малка putana сте се чукали!

— Не сме се чукали — каза Джад.

ДеМарко го наблюдаваше c блестящи очи.

— Нищо ли не означава за вас?

— Казах ви. Тя е просто един от пациентите ми.

— Окей — каза накрая ДеМарко. — Кажете й го тогава.

— Какво да й кажа?

— Че не давате пет пари за нея. Ще й предам да слезе долу. Искам да си поговорите насаме.

Пулсът на Джад изведнъж се ускори. Щеше да има възможност да спаси себе си и Ан.

ДеМарко махна c ръка и мъжете излязоха в коридора. ДеМарко се обърна към Джад. Дълбоките му черни очи бяха притворени. Той се усмихна меко; отново бе сложил маската.

— Ани ще живее дотогава, докато бъде в неведение. Вие ще я убедите да тръгне c мен за Европа.

Джад усети устата му изведнъж да пресъхва. Очите на ДеМарко сияеха триумфално. И Джад разбра защо. Защото беше подценил своя противник.

Фатално.

ДеМарко не беше шахматен играч, и въпреки това бе имал достатъчно ум да съобрази, че държи фигура, която прави Джад безпомощен. Ан. Какъвто и ход да направеше Джад, тя все щеше да е изложена на опасност. Убедеше ли я да тръгне за Европа c ДеМарко, означаваше животът й да бъде заплашен. Той не вярваше, че ДеМарко ще й подари живота. Коза Ностра нямаше да му позволи. В Европа ДеМарко щеше да инсценира „нещастен случай“. Но ако Джад й кажеше да не тръгва, ако тя откриеше какво ще му се случи, щеше да се опита да се намеси, а това означаваше моментална смърт за нея. Спасение нямаше: само избор между два капана.