Сидни Шелдън: Голо лице

Ан беше проследила от прозореца на спалнята си на втория етаж пристигането на Джад и Анджели. В един възбуден миг беше повярвала, че Джад идва да я вземе със себе си, да я освободи от ужасната ситуация, в която се бе озовала. Но после бе видяла Анджели да изважда револвера си и да подкарва Джад към къщата.

През последните четиридесет и осем часа беше научила цялата истина за своя съпруг. Преди това бяха съществували само някакви неясни и бледи подозрения, толкова неясни, че се беше опитала да ги отхвърли настрани. Всичко започна преди няколко месеца, когато беше на театър в Манхатън, но се беше върнала неочаквано по-рано у дома, защото звездата се беше оказала мъртвопияна и завесата я бяха спуснали по средата на второто действие. Антъни й беше казал, че ще има служебно съвещание у дома, което ще приключи преди тя да се прибере. Но когато се върна, съвещанието още не беше свършило. И преди изненаданият й съпруг да успее да затвори вратата на библиотеката, тя успя да чуе някой да гневно да крещи:

— Аз съм „за“ да ударим фабриката довечера и да ликвидираме мръсните копелета веднъж и завинаги!

Самата фраза, безжалостният външен вид на непознатите мъже и увещанията на Антъни при появата й бяха успели да я разтревожат дълбоко. Тя се беше оставила да я убеди c наивни приказки само защото отчаяно искаше да бъде убедена. През шестте месеца на нейния брак той се бе проявявал като внимателен и грижовен съпруг. От време на време в очите му бяха проблясвали мълнии, но всеки път бързо бе успявал да се вземе в ръце.

Няколко седмици след случая c театъра вдигна телефонната слушалка и неволно стана свидетел на разговора на Антъни по дериватния телефон:

— Довечера ще прехващаме пратка от Торонто. Вземи някой c теб да вземе мярката на пазача. Не е от нашите.

И тя бавно бе пуснала слушалката, цялата разтърсена.

„Ще прехващаме пратка“… „да вземе мярката на пазача“… Звучаха зловещо, но може и да бяха съвсем невинни работни фрази. И тя се зае много внимателно и сякаш така между другото да разпитва Антъни за бизнеса му. Сякаш блъсна челото си в желязна стена. Съпругът й се бе превърнал в побеснял непознат, който я предупреди да си гледа къщата и да не му се бърка в бизнеса. Скандалът беше много голям и на следващата вечер той й подари една изключително скъпа огърлица и нежно поиска прошка.

Месец по-късно се случи и третият инцидент. Една сутрин Ан се събуди в четири сутринта от силно хлопване на вратата. Тя се загърна в един пеньоар и слезе по стълбите да провери какво е станало. Чу да се разнасят гневни възгласи от библиотеката. Приближи се до вратата, но спря, като видя Антъни в стаята да говори c половин дузина непознати мъже. Уплашена, че той ще се ядоса, ако я види, тя бързо се дръпна назад и се качи обратно в спалнята си. На сутринта докато закусваха го запита как е спал.

— Чудесно. Както се проснах в десет — та чак до сутринта.

И Ан разбра, че е загазила. Нямаше представа точно как или колко сериозно. Знаеше само, че съпругът й я беше излъгал поради някакви свои съображения, които тя не можеше да проумее. Какъв бизнес можеше да върти в четири часа сутринта толкова потайно и c хора, които приличаха на всичко друго, само не и на почтени бизнесмени? Беше я страх да повдига отново въпроса пред Антъни. Започна да я обхваща паника. Нямаше и никой, c когото да сподели страховете си.

Няколко дни по-късно на парти в един клуб, някой спомена за психоаналитик на име Джад Стивънс и какъв страхотен специалист бил.

— Той е суперпсихоаналитик, ако разбираш какво искам да ти кажа. Страшно готин е, но ще си загубиш напразно времето — непробиваем е.

Ан беше запаметила името му и следващата седмица отиде при него.

Още първата среща c Джад обърна живота й c главата надолу. Усети как я завлича необяснима емоционална вихрушка, която я остави разтърсена из основи. В своето смущение едва можеше да разговаря c него и си беше тръгнала пламнала като ученичка, като си обеща повече да не се връща при него. Не успя да сдържи даденото пред себе си обещание и се беше върнала за да си докаже, че случилото се е било само щастлива случайност. Вторият път реакцията й беше още по-силна. Винаги се беше гордяла, че е разумна и c реален поглед върху нещата, а се държеше като шестнайсетгодишна хлапачка, влюбена за пръв път в живота си. Откри, че нещо й пречи да обсъжда съпруга си c Джад, и затова бяха разговаряли на всякакви други теми. След всяко посещение Ан разбираше все повече и повече, че е влюбена в този чувствителен, непознат мъж.