Сидни Шелдън - Голо лице

Господи! Значи се беше оказал прав за Макгрийви. Но въпреки това пак не можеше да повярва, че лейтенантът стои зад всичко това. Имаше някой друг зад него, който му казваше какво да прави… Дон Винтън, Големия шеф.

— Чувате ли ме?

Устата на Джад изведнъж пресъхна.

— Да.

Някакъв мъж в сиво палто застана до телефонната кабина в която говореше Джад. Дали не го беше виждал малко преди това?

— Анджели…

— Да?

— Не знам кои са другите. Не знам как изглеждат. Как да остана жив, докато ги хванат?

Мъжът до телефонната кабина го гледаше втренчено.

Гласът на Анджели отново изпълни слушалката.

— Отиваме направо във ФБР. Имам там приятел c големи връзки. Той ще се погрижи да бъдете охраняван, докато приключи всичко. Окей?

— Окей — каза благодарно Джад.

Усещаше как коленете му започваха да се подгъват.

— Къде се намирате?

— В една телефонна кабина в долното фоайе в сградата на Пан Америкън.

— Не мърдайте оттам. Дръжте се там, където има много хора. Веднага тръгвам.

Последва изщракване от другата страна на линията, когато Анджели затвори.

Той остави телефона на бюрото в стаята на детективите; изпитваше дълбоко гадене. С годините беше привикнал да си има работа c измета на човешкото общество — убийци, насилници, всякакви изроди, и постепенно c времето си беше изработил някаква защитна броня, която поддържаше вярата му в първичното достойнство и хуманност на човека.

Но продажното ченге беше нещо доста по-различно.

Продажното ченге беше поквара, която разлагаше c докосването си всичко в участъка, то омърсяваше всичко онова, за което порядъчните полицаи воюваха и загиваха.

Залата беше изпълнена от тропот на обуща и възбудени гласове, но той не чуваше нищо. Двама униформени полицаи я прекосиха, водейки със себе си налян до козирката гигант в белезници. Единият от тях беше c насинено око, а другият придържаше кърпичка до разбития си нос. Ръкавът на униформата му беше разпран до средата. Щеше да плати за поправката от джоба си. Тези мъже бяха готови да рискуват живота си всеки миг от денонощието. Но не това излизаше на първа страница на вестниците. Големите заглавия винаги се отнасяха за корумпираните полицаи. Един единствен корумпиран полицай беше достатъчен да окаля всички останали. Неговият собствен партньор.

Той се изправи уморено и закрачи по стария коридор към стаята на капитана. Почука веднъж и влезе вътре.

Зад едно разнебитено бюро, надупчено от безброй угарки от пури, седеше капитан Бертели. В стаята освен него бяха и двама мъже от ФБР в цивилни костюми. Капитан Бертели вдигна глава при отварянето на вратата.

— Е?

Детективът кимна.

— Всичко се потвърждава. Фирменият пазач каза, че той е дошъл и взел ключа на Керъл Робъртс от дежурното шкафче в сряда следобед и го върнал късно вечерта на същия ден. Ето защо парафиновата проба се оказа отрицателна — влязъл е в кабинета на доктор Стивънс c оригинален ключ. Пазачът не го повдигнал на въпрос, защото знаел, че той работи по случая.

— Знаете ли къде се намира в момента? — запита по-младият от двамата федерални агенти.

— Не. Бяхме му закачили опашка, но го загубили. Може да е навсякъде.

— Преследва доктор Стивънс — каза вторият човек от ФБР.

Капитан Бертели се обърна към федералните агенти.

— Какви са шансовете на доктор Стивънс да остане жив?

Мъжът поклати глава.

— Ако се доберат до него преди нас — никакви.

Капитан Бертели кимна.

— Трябва да го открием първи. — Гласът му изведнъж стана груб. — Искам обратно и Анджели. Не ме интересува как ще го хванете. — Той се обърна към детектива. — Само го залови, Макгрийви.

Радиото в колата запищя в картечни откоси:

— Парола десет… парола десет… до всички коли… дръжте кола номер пет…

Анджели угаси радиото.

— Някой знае ли, че сте c мен? — запита той.

— Никой — увери го Джад.

— И не сте обсъждали c никого Коза Ностра?

— Само c вас.

Анджели кимна доволен.

Бяха прекосили моста Джордж Уошингтън и напредваха към Ню Джърси. Но всичко вече се беше променило. Преди беше изпълнен c мрачни предчувствия. А сега, когато Анджели беше до него, той вече нямаше чувството, че е преследван. Сега ловецът беше той. И тази мисъл го изпълваше c огромно задоволство.

Джад беше оставил колата си в Манхатън по настояване на Анджели и двамата се бяха качили на полицейската му кола без опознавателни знаци. Анджели се беше насочил на север към междущатското шосе и излязоха при Оринджбърг. Наближаваха Олд Тапан.