Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Ало.

— Катерин — прозвуча тревожният и задъхан глас на Алан Хамилтън. — Добре, че те хванах.

— Случило ли се е нещо?

— В голяма опасност си. Те ще се опитат да те убият.

Тя тихичко простена. Най-страшните й кошмари се оказаха действителност. Усети, че й прилошава.

— Кой ще ме убие?

— Не зная. Но искам да стоиш там. Не излизай от кабинета. С никого не разговаряй. Идвам да те взема.

— Алан, аз…

— Не се тревожи. Заключи се. Идвам. Всичко ще се оправи.

Линията прекъсна.

Катерин бавно остави слушалката на място.

— О, Господи! — въздъхна тя.

На прага на кабинета й се появи Атанас. Видя колко пребледняла е Катерин и бързо се приближи до нея.

— Случило ли се е нещо, госпожице Алегзандър?

— Някой… някой ще се опита да ме убие — рече тя, като се обърна към него.

Той я гледаше изненадан.

— Но кой? Кой може да иска такова нещо?

— Не зная.

На външната врата се почука. Атанас я погледна.

— Да отида ли да…?

— Не — бързо го спря тя. — Не пускай никого. Доктор Хамилтън е тръгнал насам.

Отново почукаха на вратата. Този път по-силно.

— Може да се скриете в мазето — прошепна Атанас. — Там ще сте на сигурно място.

— Добре — кимна тя нервно.

Двамата се запътиха към дъното на коридора, където се намираше вратата за стълбището.

— Когато доктор Хамилтън пристигне, кажи му къде съм.

— Няма ли да ви е страх сама долу?

— Не.

Атанас запали лампата и я поведе по стълбите.

— Тук никой няма да ви открие — увери я той. — Но кой би искал да ви убие?

Тя мислеше за Константин Демирис и сънищата си. Той ще те убие. Но това бе само сън .

— Не съм сигурна.

Атанас се извърна и я изгледа.

— Мисля, че зная кой е.

— Кой?

— Аз. — Незнайно как в ръката му блесна нож.

Той го опря в гърлото й.

— Недей, не е време за игра.

Тя усети силния натиск на ножа.

— Чела ли си „Среща в Самара“, Катерин? Не? Е, сега е вече малко късно. Разказва се за един човек, който успял да се спаси от смъртта. Отишъл в Самара, но смъртта го чакала там. Тук ще бъде твоята Самара, Катерин.

Отвратително бе да слуша тези ужасяващи слова от устата на това уж невинно момче.

— Но моля те, какво правиш…

Той я удари през лицето.

— Смяташ, че едно толкова малко момче не може да го направи ли? Е, успях ли да те изненадам? Това е защото съм прекрасен актьор. А знаеш ли защо изглеждам толкова млад? Защото докато растях, нямаше достатъчно храна. Живеех от остатъците, които събирах от кофите за смет. — Той държеше ножа, опрян в гърлото й, и я избутваше към стената. — Когато бях малък, войниците изнасилиха майка ми и баща ми, след това ги посякоха, а накрая изнасилиха и мен. Захвърлиха ме там, за да умра.

Той я избутваше все по-навътре в мазето.

— Никога не съм направила нещо, с което да те засегна.

В тази работа няма нищо лично — засмя се той. — Само си върша работата. Струваш петдесет хиляди долара мъртва.

Сякаш завеса се спусна пред очите й. Част от душата й се отдели, за да наблюдава всичко отстрани.

— Страхотен план бях измислил за нас двамата. Но шефът нещо се разбърза и ще се наложи да импровизираме.

Катерин все по-осезателно усещаше върха на ножа. Атанас разпра деколтето й.

— Хубаво — рече той. — Много хубаво. Бях замислил едно весело прекарване с теб, но щом твоето докторче идва насам, няма да ни остане време. Жалко. Страхотен любовник съм.

Катерин се задушаваше, едва си поемаше дъх. Атанас бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади бутилка. Течността беше бледожълта.

— Пила ли си някога сливова? Сега ще пийнем за теб и за твоята гибел. Какво ще кажеш, а? — Той дръпна ножа за малко, за да отвори с него бутилката и в този миг Катерин се изкуши да побегне.

— Хайде — рече Атанас. — Опитай. Моля те.

— Виж какво — подзе Катерин — Ще ти платя…

— Спести си усилието — Атанас гаврътна голяма глътка и й подаде бутилката. — Пий — заповяда той.

— Не. Не искам…

— Пий!

Катерин пое бутилката и пийна съвсем малко. Силният алкохол изгори гърлото й. Атанас отново надигна шишето.

— Кой пропя пред твоя лекар, че някой се кани да те убие?

— Не зная…

— Е, вече няма значение. — Атанас посочи дебелия стълб, който подпираше тавана и рече: — Иди там!

Катерин обърна очи към вратата. Усети стоманеното острие.

— Не ме карай да повтарям.

Катерин отиде до стълба.

— Браво на теб. Сядай на земята — каза Атанас и обърна глава. В този миг Катерин се спусна напред.

Затича се към стълбището, а сърцето й щеше да изхвръкне. Бягаше с всички сили. Стигна първото стъпало, после второто и в същия миг усети, как ръката му сграбчва крака й и я дръпва назад. Беше невероятно силен.