Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Спирос го гледаше изненадан.

— Каква среща?

Кръвта се дръпна от лицето на Демирис.

— Нали… нали вчера имахме среща? В къщата в Акрокоринт.

— Нещо бъркаш, Коста. Вчера следобед бях сам. Това е истината.

Константин Демирис се вбеси.

— Не може да ми скроиш такъв номер! — скочи той и сграбчи Ламбру за реверите. — Кажи им истината.

Спирос Ламбру го блъсна.

— Истината е, че моята сестра е мъртва и ти си нейният убиец.

— Лъжец! — разкрещя се Демирис. — Лъжец! — Нахвърли се отново върху Ламбру и двама полицаи го хванаха, за да го задържат.

— Мръсник! Знаеш, че съм невинен!

— Това ще решат съдиите. Трябва да си намериш добър адвокат.

Имаше само един човек, който можеше да го спаси.

Наполеон Котас.

К: Вярваш ли в предчувствия, Алан?

А: За тях няма научни доказателства, но вярвам. Да не би да имаш някакви предчувствия?

К: Да. Не ме напуска усещането, че нещо ужасно ще се случи с мен.

А: Това да не е част от старите сънища?

К: Не. Нали ти казах, че господин Демирис изпрати няколко души от Атина.

А: Да.

К: Помоли ме да се грижа за тях, така че доста време прекарваме заедно.

А: Имаш чувството, че те заплашват с нещо?

К: Не, не точно заплашват. Трудно ми е да ти обясня. Не са направили нищо и в същото време непрестанно очаквам някаква неприятност. И то голяма.

А: Разкажи ми за тях.

К: Единият е французин, Ив Ренар. Развеждам го из музеите, но те изобщо не го интересуват. Иска да го придружа до Стоунхендж следващата събота. Джери Хейли е американец, не е неприятен, но в него има нещо странно. Третият е Дино Матуси. Уж е експерт от компанията на Демирис, а понякога задава такива въпроси, че да се чудиш. Покани ме на разходка с кола. Мислех да взема и Уим с мен но това е друг разговор.

А: Как е Уим?

К: Напоследък се държи странно.

А: В какъв смисъл?

К: Когато сутрин влизам в кантората, той е вече там и ме чака. Никога досега не го е правил. Щом ме види, на лицето му се изписва едва ли не яд. Странно, нали?

А: В този свят няма нищо странно, стига да откриеш ключа към загадките. Сънуваш ли още онези кошмари?

К: Сънувах Константин Демирис. Доста съм объркана.

А: И какво сънува?

К: Питах го защо е бил така внимателен към мен, защо ми даде работа, и ме настани в това жилище. Защо ми е подарил златната брошка.

А: И той какво ти каза?

К: Не си спомням. Но се събудих с вик.

Доктор Алан Хамилтън внимателно изучаваше записа, проследявайки незабележимите следи на подсъзнанието, в търсене на ключ към онова, което безпокоеше Катерин. Според него лошите й предчувствия се дължаха на факта, че тримата мъже бяха пристигнали от Атина, а Атина бе място, свързано с миналото й. Смути го най-вече историята с Уим. Дали Катерин не си въобразяваше? Или пък Уим бе започнал да се държи атипично. Имам час с него след няколко седмици. Дали да не го извикам по-рано ?

Алан се замисли за Катерин.

За него бе правило да не се привързва към пациентите, но случаят с Катерин бе друг. Тя беше красива, уязвима и… Но какво правя аз? Нямам право да мисля за нея по този начин. Трябва да се съсредоточа върху нещо друго . Ала мислите му непрестанно се връщаха към Катерин.

Катерин непрекъснато мислеше за Алан. Не бъди такава глупачка , повтаряше си тя. Той е женен. Всички пациенти се привързват към психоаналитиците си. Вероятно ще трябва да намеря аналитик, който да ми помогне да се освободя от своя аналитик .

Щеше да се види с Алан след два дни. Дали да не отложа часа си преди да съм хлътнала съвсем ?

Сутринта, преди да отиде при Алан, Катерин се облече много внимателно и отиде на козметик. Щом като няма да го виждам повече, нищо не пречи поне да съм хубава .

Щом прекрачи прага на кабинета, решителността й се стопи. Защо е толкова привлекателен? Как не можахме да се срещнем преди да се ожени? Защо не се запозна с мен, когато бях нормално, здраво човешко същество? Но от друга страна, ако бях здрава, нямаше да го срещна .

— Какво каза?

Катерин разбра, че е започнала да говори на глас. Време беше да му съобщи, че няма да идва повече. Тя си пое дълбоко въздух.

— Алан — изведнъж решителността я напусна. Тя погледна снимката на малката масичка. — Откога си женен?

— Женен ли? — проследи погледа й той. — О, това са сестра ми и нейният син!

Катерин усети как я залива вълна на щастие.