Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Кога ще му даде възможност да го направи , питаше се той. Дали да не й каже за обаждането? Нямаше да е честно. Така щеше да се намеси в работата на съдбата.

Пътят с кола до вилата край брега траеше около час. Напълно достатъчно, за да прехвърли събитията от последните двайсет години. Мелина си припомни толкова много неща. Коста, млад и хубав, казва: Пратена сте от боговете, за да покажете на нас, смъртните, какво значи красота. Не бих могъл да кажа нещо, което да бъде достойно за вас Чудесните разходки с яхтата и идиличните прекарвания на Псара. Дните, изпълнени с изненади, и нощите на страстна любов. След това спонтанният аборт, поредицата любовници, авантюрата с Ноел Паж. Побоищата и униженията пред чужди хора. Не виждам защо живееш !, бе казал той. Защо не се самоубиеш ? Накрая заплахата да унищожи Спирос. Това преля чашата.

Брегът беше безлюден. Облаци покриваха небето, а откъм морето духаше мразовит вятър. Предзнаменование , помисли тя.

Разходи се за последен път в уютната, пълна с приятни спомени къща.

Сетне се залови да преобръща мебелите, да чупи лампи. Раздра роклята си и я захвърли на пода. Остави визитната картичка на детективското бюро на масичката. Повдигна един от килимите и пусна копчето под него. Свали часовника си, подарък от Коста за един рожден ден, и го разби в масата.

Взе банските гащета и ги занесе на плажа. Намокри ги с морска вода и се върна в къщата. Остана да свърши още нещо. Време е , помисли си тя. Пое дълбоко въздух и извади кухненския нож, като внимаваше да не свали хартията, с която бе увита дръжката. Подържа го миг-два, втренчила поглед в острието. Настъпил бе решителният момент. Трябваше да прободе тялото си достатъчно дълбоко, за да прилича на убийство, и в същото време да й останат сили да изпълни плана си докрай.

Затвори очи и опряла ножа в тялото си, силно натисна.

Болката беше страшна. Кръв бликна от раната. Мелина притисна мокрите гащета до раната и когато подгизнаха от кръв, ги хвърли в шкафа. Усети, че й се завива свят. Огледа се, за да се увери, че не е пропуснала нещо, след което, олюлявайки се, се запъти към вратата. След нея се стичаха алени капки кръв.

Запъти се към брега. Кръвта шуртеше много по-силно. Няма да успея. Коста отново ще спечели. Не бива да го допускам .

Имаше чувството, че пътят до брега няма край. Само още една крачка. И още една .

Продължаваше да върви, като отчаяно се бореше със световъртежа. Пред очите й играеха кръгове. Падна, но се задържа на колене. Не бива да спирам . Изправи се с мъка и продължи напред, докато усети студената вода да се плиска в краката й.

Когато солената вода заля раната, тя изкрещя от непоносимата болка. Правя го заради Спирос. Моят скъп Спирос .

В далечината забеляза облак, който се спускаше над хоризонта. Заплува към него, оставяйки след себе си кървава следа. И, о чудо! Облакът я обгърна нежно и я понесе. Вече не изпитваше болка, всичко наоколо тънеше в мир и спокойствие.

Отивам си у дома. Най-сетне у дома .

Задържам ви по обвинение в убийство на жена ви .

След това събитията започнаха да се развиват като на забавена филмова лента. Ваеха му всички данни, снеха отново отпечатъци от пръстите. Снимаха го и го настаниха в затворническа килия. Направо не му се вярваше, че дръзват да направят всичко това с него.

— Доведете ми Петрос Демонидис. Кажете му, че искам да го видя веднага.

— Господин Демонидис е освободен. Води се следствие.

Значи нямаше към кого да се обърне за помощ, Ще се измъкна от тази каша. Аз съм Константин Демирис .

Поиска да се срещне със специалния прокурор. След около час Делма пристигна в затвора.

— Искали сте да се срещнете с мен.

— Да. Разбрах, че сте установили часа на смъртта на моята жена — три часа.

— Точно така.

— В такъв случай, за да прекратите по-нататъшните издирвания, мога да докажа, че вчера по това време изобщо не съм бил край вилата.

— Можете ли да го докажете?

— Да, разбира се. Имам свидетел.

Седяха в кабинета на инспектора, когато Спирос Ламбру пристигна. Щом го зърна, Демирис възкликна радостно:

— Слава Богу, че си тук, Спирос. Тези идиоти мислят, че съм убил Мелина. Но ти знаеш, че това е невъзможно. Кажи им го.

— Какво да им кажа? — попита Спирос със свити вежди.

— Мелина е била убита вчера следобед в три часа. Ние двамата с теб бяхме в Акрокоринт. Не може да съм отишъл до вилата преди седем. Кажи им, че имахме уговорена среща.