Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Значи ще хванете престъпника.

— Да, при условие, че има досие при нас. Следи от пръсти има по цялата къща и ще трябва да определим на кого са. Ако нямате нищо против, ще вземем и вашите — за да ги елиминираме.

— Разбира се — рече Демирис след кратко колебание.

— Колегата ще се погрижи за това.

Демирис приближи полицая, който държеше тампон с мастило за снемане на отпечатъци.

— Бихте ли поставили пръстите си тук, господине. — След минута всичко бе готово. — Чиста формалност.

— Да, разбирам.

Лейтенант Теофилос подаде на Демирис малка визитна картичка.

— Можете ли да ни кажете нещо за това, господин Демирис?

На нея пишеше ЧАСТНА ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ „КАТЕЛАНОС“. Върна я на полицая.

— Не. Важно ли е?

— Засега не мога да кажа. Ще проверим.

— Естествено. Искам да направите всичко възможно, за да разберете кой е виновен. И ми съобщете, ако откриете нещо във връзка с жена ми.

Лейтенант Теофилос го погледна и кимна.

— Не се безпокойте. Веднага ще ви известим.

Мелина. Златното момиче, привлекателната умна и забавна Мелина. Колко хубаво бе всичко в началото. След това тя уби техния син, а за такова нещо прошка няма. Единствено смъртта…

Към обяд на следващия ден го потърсиха. Константин Демирис имаше важно съвещание, когато уредбата на бюрото му иззвъня.

— Прощавайте, господин Демирис… — рече секретарката.

— Казах ви да не ме безпокоите.

— Зная, господине, но на телефона е инспектор Лаванос. Твърди, че е спешно. Да му кажа ли, че…

— Не, свържи ме. Моля да ме извините за момент, господа — обърна се той към мъжете в кабинета. Вдигна слушалката и каза: — Демирис на телефона.

— Обажда се главен инспектор Лаванос от Централното управление. Имаме сведения, които може би ще ви заинтересуват. Ще ви бъде ли удобно да дойдете в управлението?

— Сведенията във връзка с жена ми ли са?

— Ако нямате нищо против, предпочитам да не го обсъждам по телефона.

Демирис се поколеба, но каза:

— Идвам веднага. — Остави слушалката и се обърна към присъстващите в кабинета. — Предлагам да минете в залата за обяд и там да обсъдите предложението ми. Надявам се да съм тук за обяда.

Думите му бяха посрещнати с одобрителен шум. След пет минути той беше на път за полицейското управление.

В кабинета на инспектора го чакаха пет-шест души. Сред тях бе и лейтенантът, с когото се запозна във вилата. Представиха му и прокурора Делма.

Нисък набит мъж, с надвиснали над очите вежди, той имаше кръгло лице и безскрупулен поглед.

— Какво се е случило? — попита Демирис. — Имате ли някакви вести от жена ми?

— Честно да ви кажа — започна главният инспектор, — попаднахме на данни, които ни озадачиха и се надяваме, че ще можете да ни помогнете.

— Зная твърде малко, за да ви бъда полезен. Всичко е толкова неочаквано…

— Вие имахте среща с жена си в три часа във вилата, нали?

— Моля? Не. Госпожа Демирис ми телефонира и поиска да се срещнем там в седем часа.

— Странно, прислужничката у дома ви ни каза, че около два часа сте телефонирали на жена си и сте настояли тя да отиде във вилата и да ви чака там.

— Нещо не е разбрала. Жена ми се обади, за да ми каже, че ще ме чака в седем вечерта.

— Разбирам. Значи прислужничката не е разбрала.

— Очевидно.

— Знаете ли какви са били причините жена ви да ви повика на такава среща?

— Предполагам, за да ме уговаря да се откажа от развода.

— Казали сте на жена си, че имате намерение да се развеждате?

— Да.

— Прислужничката твърди, че е дочула телефонен разговор на госпожа Демирис с вас, от който е разбрала, че жена ви иска развод.

— Пукната пара не давам за това, какво казва прислужничката. Ще трябва да повярвате на мен.

— Господин Демирис, държите ли бански гащета във вилата си?

— Във вилата ли? Не. Отдавна се отказах да се къпя в морето. Плувам само в басейна у дома.

Главният инспектор отвори едно от чекмеджетата на бюрото и извади чифт бански гащета в найлонов плик. Вдигна ги, за да може Демирис да ги разгледа.

— Ваши ли са?

— Може и да са мои.

— С вашите инициали са.

— Да, май че са мои.

— Намерихме ги в един шкаф във вилата ви.

— Така ли? Вероятно са забравени там. Но защо…?

— Още са мокри от морската вода. Анализът показа, че това е вода от вашето заливче. Имат и петна от кръв.

В стаята бе станало много горещо.

— Значи някой друг ги е оставил там — твърде заяви Демирис.

— Защо ще го прави? — попита прокурорът. — Този въпрос също не е изяснен.