Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Специалистите от Атина запълваха почти цялото време на Катерин. Уреждаше им срещи с колеги от компанията, развеждаше ги из Лондон. Те се удивляваха на нейната експедитивност. Познаваше всяка стъпка в техния бизнес и това им правеше силно впечатление.

Джери Хейли бе черната овца в своето семейство. Баща му бил богат, важна фигура в производството на петрол, а дядо му бил известен съдия. В младежките си години Джери три пъти бил задържан в младежките изправителни центрове за кражба на коли, за нарушаване на закона и за изнасилване. Най-накрая семейството му го изпратило в Европа, за да се отърве от него.

— Но там влязох в пътя — гордо заяви той на Катерин. — Отворих нова страница.

Ив Ренар бе доста озлобен. Родителите му го изоставили и той бил отгледан от далечни роднини, които се държали зле с него.

— Имаха ферма недалеч от Виши. Работех като добиче от сутрин до вечер. На петнайсет години избягах и отидох да си търся работа в Париж.

Веселякът Дино Матуси бе родом от Сицилия и произхождаше от семейство от средната класа.

— Шестнайсетгодишен направих голям фурор, като избягах с една женена жена, десет години по-възрастна от мен. Ах, каква беше bellissima !

— И какво стана? — попита Катерин.

— Върнаха ме вкъщи — въздъхна Дино. — Изпратиха ме в Рим, за да ме спасят от гнева на побеснелия съпруг.

— Разбирам — усмихна се Катерин. — Кога започнахте работа в компанията на господин Демирис?

— По-късно отвърна той. — Преди това се занимавах с много други работи. Нали разбирате — случайни неща. Просто за да преживея.

— И тогава срещнахте жена си, така ли?

Той я погледна продължително.

— Сега жена ми не е тук.

Наблюдаваше я, разговаряше с нея, слушаше гласа й, вдъхваше парфюма й. Искаше да знае всичко за нея. Харесваше походката й и се питаше как ли изглежда тялото й под дрехите. Много скоро щеше да разбере. Съвсем скоро и въпреки това нямаше търпение .

Джери Хейли влезе в кабинета на Катерин.

— Обичате ли да ходите на театър, Катерин?

— Да защо?

— Тази вечер ще има премиера на някакъв нов мюзикъл „Финиан Рейнбоу“ Бих искал да го видя. Ще ви поръчам билет.

— Удоволствието не е пълно, когато си сам, нали?

— Свободна ли сте?

— Ами да — отговори тя след кратко колебание. Просто не можеше да откъсне очи от огромните му ръце.

— Чудесно! Ще ви чакам в хотела в седем. — Това направо беше заповед. Той се обърна и излезе.

Странно наистина , помисли си Катерин. Има вид на такъв добряк, а в същото време… Трябва да се стегна .

Ръцете му не й излизаха от ума.

Джери Хейли очакваше Катерин във фоайето на хотел „Савой“. Отидоха на театър с лимузината на компанията.

— Лондон е страхотен град — рече той. — Винаги идвам тук с голямо удоволствие. От колко време сте в Лондон?

— От няколко месеца.

— В Щатите ли сте родена?

— Да, в Чикаго.

— Много хубав град. Чудесни часове съм прекарвал там.

В изнасилване на жени, може би ?

Пристигнаха пред театъра и се смесиха с тълпата. Представлението се оказа много добро, участваха известни артисти, но Катерин изобщо не можа да се съсредоточи. Джери Хейли неспирно барабанеше с пръсти по дръжката на стола, по краката и коленете си. Не можеше да спре ръцете си нито за миг.

— Такава чудесна нощ. Защо не отпратим колата и не се разходим из Хайд Парк? — предложи Джери Хейли след края на представлението.

— Утре трябва да съм рано в кантората — отговори Катерин. — Може би някой друг път.

Хейли я изгледа с многозначителна усмивка.

— Разбира се. Има още толкова много време.

Ив Ренар се интересуваше от музеи.

— В Париж, естествено, са най-великолепните музеи в света — обясняваше той на Катерин. — Били ли сте в Лувъра?

— Не — призна тя. — Никога не съм ходила в Париж.

— Жалко, наистина. На всяка цена трябва да отидете някой ден. — Още докато говореше, през ума му мина мисълта: Естествено зная, че не е ходила .

— Бих искал да обиколя музеите на Лондон. В събота може би ще ми отделите време да дойдете с мен.

Катерин имаше намерение в събота да свърши малко работа в кантората, но Демирис я бе помолил да се грижи за гостите.

— Добре — съгласи се тя.

Тя съвсем не изгаряше от желание да прекара цял ден с французина. Толкова е неприятен. Държи се така, сякаш всички са несправедливи към него .

Събота започна приятно. Първо отидоха в Британския музей, обиколиха залите и прекрасните експонати от миналото. Видяха копие на Магна Харта, прокламация, подписана от Елизабет Първа, разгледаха описанията на битки, водени преди векове.