Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Секретарката на Ламбру влезе в кабинета.

— Имахте уговорена среща в десет часа. Чакат ви.

— Отмени всички срещи. Излизам и няма да се връщам до обяд.

Взе телефона и след около пет минути вече беше на път към дома на Мелина.

Тя го чакаше в градината.

— Спирос! Гласът ти звучеше така тревожно! Какво се е случило?

— Трябва да поговорим. — Той я поведе към пейката на една обрасла с лоза тераса. Каква прекрасна жена , мислеше си той. Винаги е носила радост на всички. С нищо не е заслужила такава съдба .

— Няма ли да ми кажеш какво се е случило? Ламбру си пое дълбоко дъх.

— Ще бъде мъчително за теб.

— Започваш да ме плашиш.

— Има защо. Животът ти е в опасност.

— Какво? И откъде идва тази опасност?

— Мисля, че Коста ще се опита да те убие — рече той, внимателно подбирайки думите си.

Мелина зяпна от изненада.

— Ти се шегуваш.

— Изобщо не ми е до шеги.

— Коста може да бъде обвинен в много неща, но не и в убийство. Не може той да…

— Грешиш. Вършил го е вече.

Мелина пребледня.

— Чуваш ли се какво говориш?

— Естествено не със собствени ръце, но е наемал хора…

— Не ти вярвам.

— Спомняш ли си Катерин Дъглас?

— Жената, която беше убита…

— Тя не е убита. Жива е.

Мелина поклати глава.

— Не, не е възможно. Та нали осъдиха на смърт онези хора заради нея.

Ламбру взе ръката на сестра си в своите.

— Мелина, Лари Дъглас и Ноел Паж не са убили Катерин. По време на процеса Константин я е крил.

Безмълвна и вцепенена, Мелина си спомни жената, която бе зърнала за миг.

— Коя е жената, която срещнах в хола ?

— Приятелка на един съдружник. Ще работи в кантората ми в Лондон .

— Видях я съвсем бегло, но ми напомня за някого. Сякаш на съпругата на пилота, който работеше известно време за теб. Това, разбира се, е невъзможно. Тя умря .

— Точно така. Умря .

Най-накрая тя успя да проговори.

— Спирос, аз видях тази жена у дома. И Коста ме излъга, че това не е тя.

— Той е луд. Искам да прибереш нещата си и да се махнеш.

— Не — бавно промълви тя. — Това е мой дом.

— Мелина, не мога да понеса мисълта, че нещо може да ти се случи.

— Не се тревожи, Спирос — в гласа й прозвучаха твърди нотки. — Коста не е глупак. Добре знае, че стане ли нещо с мен, ще трябва да плаща скъпо и прескъпо.

— Твой съпруг е, но ти не го познаваш. Боя се за теб.

— Аз мога да се справя с него, Спирос.

Той я изгледа. Нямаше начин да я накара да промени решението си.

Щом не искаш да ме послушаш, поне ми обещай, че няма да оставаш насаме с него.

Мелина го потупа по ръката.

— Обещавам.

Тя обаче нямаше намерение да спази обещанието си.

Когато Константин Демирис се прибра тази вечер, Мелина го чакаше. Той й кимна и се запъти към спалнята си. Мелина го последва.

— Мисля, че е време да поговорим — спря го тя.

— Разполагам само с няколко минути — погледна той часовника си. — Имам среща.

— Така ли? Може би планираш следващото убийство?

— Какви глупости говориш?

— Тази сутрин ме посети Спирос.

— Ще кажа на брат ти да стои по-далеч от моя дом.

— Той е и мой дом — рече Мелина предизвикателно. — Разказа ми доста интересни неща.

— Така ли? Какви например?

— За теб, Катерин Дъглас и Ноел Паж.

— Стара, прастара история.

— Така ли? Спирос твърди, че си изпратил двама невинни хора на смърт, Коста.

— Спирос е глупак.

— Аз видях жената тук, в тази къща.

— Никой няма да ти повярва. А и няма да я видиш повече. Изпратих човек да я отстрани.

Мелина изведнъж си спомни тримата мъже, които бяха на вечеря неотдавна. Самолетът ви за Лондон излита рано сутринта. Сигурен съм, че всичко ще мине добре .

Той се приближи до жена си и каза внимателно:

— Честно да ти кажа, до гуша ми дойде от теб и от брат ти. — Той стисна здраво ръката й. — Спирос се опита да ме унищожи. По-добре да ме беше убил. — Пръстите му я държаха здраво. — Много скоро и двамата ще съжалявате, че не го направи.

— Пусни ме. Боли.

— Скъпа моя, ти изобщо не познаваш болката. Но скоро и това ще стане. — Той я пусна. — Ще се разведа. Искам истинска жена. Но ще присъствам и в твоя живот. Бъди сигурна. Имам чудесен план за теб и скъпия ти брат. Е, поговорихме си. А сега ме извини. Трябва да се преоблека. Не е прилично да карам една дама да чака.

Обърна се и влезе в стаята си. Сърцето на Мелина биеше учестено. Спирос беше прав. Този човек е луд .

Тя се чувстваше напълно безпомощна, като не изпитваше никакъв страх за себе си. За какво да живея , мислеше тя с горчивина. Съпругът й я лиши от цялото й достойнство и я принизи до собственото си ниво. Спомни си всички онези случаи, когато я бе унижавал и обиждал пред хората. Знаеше колко я съжаляват близките й. Вече нищо не можеше да я засегне. Напълно готова съм да умра, но не бих позволила да стори нещо на Спирос . Как да го спре? Спирос беше силен, но мъжът й беше още по-силен. Мелина с ужасяваща сигурност знаеше, че ако не го спре, той наистина ще изпълни плановете си. Трябва да му попреча. Но как? Как ?