Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Алан Хамилтън произхождаше от лекарско семейство. Баща му беше хирург, майка му медицинска сестра, а дядото на Алан бе известен кардиолог. Алан от малък знаеше, че иска да стане лекар. Хирург като баща си. Завърши медицина в Кингс Колидж и специализира хирургия.

Показал бе и талант, нещо, което не се научава. И точно тогава дойде известието, че войските на Третия райх са прекосили границата на Полша. Два дни след това Англия и Франция също обявиха война.

Започна Втората световна война.

Алан Хамилтън се записа доброволец.

На 22 юни 1940 година, след завземането на Полша, Чехословакия, Норвегия, падна и Франция, и Британските острови трябваше да понесат тежестта на войната.

Около сто самолета изсипваха бомбите си над Великобритания. Много скоро те станаха двеста… и така до хиляда. Касапницата беше страхотна. Ранени и умиращи имаше на всяка крачка. Градовете бяха в пламъци. Но Хитлер бе подценил англичаните. Нападенията само засилиха съпротивата им. Те бяха готови да умрат за свободата си.

Нямаше нито минута отдих. Случваше се да не спи по шейсет часа. Бомбардираха болницата, в която работеше, и той премести болните в един склад. Спаси живота на хиляди, работейки при невъзможни условия.

През октомври, когато въздушните нападения бяха в разгара и сирените за тревога раздираха час по час въздуха, хората се криеха в подземни укрития. При поредна тревога Алан отказа да слезе в скривалището и да остави пациента посред операция. Бомбите взеха да падат все по-близо.

— Да се махаме оттук — обади се лекарят, който асистираше на Алан.

— Ей сега — отвърна той, надвесен над отворения гръден кош на ранения, откъдето вадеше кървави парчета шрапнел.

— Алан!

Не можеше да тръгне точно сега. Съсредоточил се бе над операцията, напълно глух за заобикалящия ги грохот. Така и не чу свистенето на бомбата, стоварила се над сградата.

Беше в кома почти шест дни и когато дойде на себе си разбра, че освен останалите травми са счупени и костите на дясната му ръка. Бяха ги наместили и всичко изглеждаше наред, но беше ясно, че никога повече няма да може да оперира.

Нужна му бе почти цяла година, докато се съвземе от мисълта, че бъдещето му е съсипано. За него се грижеше един психиатър, който най-сетне му каза:

— Време е да престанеш да се самосъжаляваш и да започнеш да подреждаш отново живота си.

— И какво да правя? — горчиво попита Алан.

— Онова, което си правил и досега само че по друг начин.

Не те разбирам.

— Ти си лечител, Алан. Лекуваш телата на хората. Е добре, вече не можеш да го правиш. Но не по-малко важно е да лекуваш душите им. От теб ще стане добър психиатър. Интелигентен си и съчувстваш на страдащите хора. Помисли си.

Решението, което взе след този разговор, се оказа наистина разумно. Изпитваше огромно удоволствие от онова, което вършеше. В известен смисъл му се струваше още по-полезно да връща към нормалния живот хора, живеещи в отчаяние, и да им помага да намират правилните решения. Бързо си спечели авторитет и клиентела и през последните три години дори се налагаше да връща новите пациенти. Съгласил се бе да приеме Катерин, с намерението да я насочи към някой. Нещо в нея го трогна. Трябва да й помогна .

Катерин се върна на работа и се отби в кабинета на Уим.

— Имах час при доктор Хамилтън — рече тя.

— Така ли? След преживяна смърт на съпруг или съпруга необходимост от адаптация възниква при един процент от хората, след развод — при седемдесет и три процента, след раздяла на брачни партньори — при шейсет и пет, след задържане в затвор — при шейсет и три, след смърт на близък човек от семейството — пак шейсет и три, след нараняване или болест — петдесет и три, след сключване на брак — петдесет, след уволнение — четирийсет и седем…

Докато го слушаше, Катерин си мислеше: Какво ли значи да мислиш за нещата единствено чрез числа? Да не познаваш хората откъм човешката им страна, да нямаш истински приятел? Аз, струва ми се, намерих нов приятел .

От колко време ли е женен ?

Атина

Опита се да ме съсипеш. Не успя. Едно е сигурно, по-добре щеше да бъде за теб, ако бе успял. Преди всичко ще съсипя сестра ти .

Думите на Константин Демирис все още кънтяха в ушите на Ламбру. Той нито за миг не се съмняваше, че Демирис ще изпълни заканата си. Какво, за бога, се бе случило с Ризоли? Всичко беше така внимателно подготвено. Но сега нямаше време за дълги размишления. По-важно бе да предупреди сестра си.