Сидни Шелдън: Кой се страхува от мрака

Андрю се намръщи.

— Но… но Себастиана… Себастиана…

— Себастиана Кортес — засмя се Танър. — Тя беше само за заблуда. Погрижих се всички в КИГ да научат за нея. С принцесата не можехме да си позволим някой да ни заподозре.

— А, ясно — разсеяно рече Андрю.

— Ела насам, Андрю. — Танър го заведе при контролния пулт. Двамата застанаха пред Прима. — Спомняш ли си това? Ти помогна за разработването му. И сега е готово.

Андрю се ококори.

— Прима…

Танър посочи един бутон.

— Да. Управление на времето. — После друг. — Мястото. — Той погледна брат си. — Виждаш ли колко е просто?

— Спомням си… — промълви Андрю.

Танър се обърна към Полин.

— Това е само началото, принцесо. — Той я грабна в обятията си. — Проучвам още трийсет държави. Ти получи каквото искаше. Власт и пари.

— Такъв компютър може да струва… — почна тя.

— Два такива компютъра — поправи я Танър. — Имам изненада за теб. Чувала ли си за остров Тамоа в Тихия океан?

— Не.

— Наскоро го купихме. Той е с площ сто петдесет и пет квадратни километра и е невероятно красив. Намира се във френските Полинезийски острови и има писта и пристан за яхти. Има си всичко, включително… — Танър направи драматична пауза — Прима две.

— Искаш да кажеш, че съществува още един компютър?!

Той кимна утвърдително.

— Точно така. Под земята, за да не го открие никой. След като най-после разкарахме ония две любопитни кучки, светът е наш.

Кели първа отвори очи. Лежеше по гръб, гола, на бетонния под в някакво мазе. Ръцете й бяха оковани с белезници за двайсетсантиметрови вериги, заключени за стената точно над пода. В отсрещния край на стаята имаше зарешетено прозорче и тежка затворена врата.

Тя се обърна и видя до себе си Даян, също гола и окована. Дрехите им бяха захвърлени в ъгъла.

— Къде сме? — замаяно попита Даян.

— В ада, партньорке.

Кели провери белезниците. Бяха стегнати и здраво обхващаха китките й. Можеше да мърда ръце на педя — педя и нещо, не повече.

— Попаднахме право в капана им — горчиво рече тя.

— Знаеш ли какво ми е най-противно?

Кели се огледа.

— Нямам представа.

— Те спечелиха. Знаем защо са убили мъжете ни и защо ще убият нас, обаче не можем да съобщим на света. Ще им се размине. Кингсли имаше право. Късметът ни най-после свърши.

— Не е. — Вратата се беше отворила и в мазето влезе Хари Флинт. Той се усмихна още по-широко, заключи вратата и прибра ключа в джоба си. — Прострелях ви с ксилокаинови куршуми. Трябваше да ви убия, но реших, че първо може да се позабавляваме. — Главорезът се приближи към тях.

Двете жени се спогледаха ужасено. Ухиленият Флинт си съблече ризата и си събу панталона.

— Вижте какво имам за вас. — Той смъкна гащетата си.

Членът му бе твърд и издут. Флинт тръгна към Даян.

— Ще започна с теб, маце, а после…

— Един момент, хубавецо — прекъсна го Кели. — Защо не започнеш с мен? Чука ми се.

Даян я зяпна смаяно.

— Кели…

Флинт се обърна към нея и се подсмихна.

— Естествено, маце. Ще ти хареса.

И клекна над голата Кели.

— О, да — простена тъмнокожата жена. — Това ужасно ми липсваше.

Даян затвори очи. Не можеше да гледа.

Кели разтвори крака и когато Флинт понечи да проникне в нея, вдигна дясната си ръка, бръкна в перуката си и измъкна гребен с дълъг стоманен връх. С бързо движение го заби в тила на Хари Флинт и натисна.

Мъжът се опита да извика, ала от гърлото му се изтръгна само къркорене. От шията му шурна кръв. Даян смаяно отвори очи.

— Вече можеш да се успокоиш — каза Кели и отблъсна безжизненото тяло от себе си. — Мъртъв е.

Сърцето на Даян биеше толкова бързо, че сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Лицето й беше призрачно бяло. Кели я гледаше уплашено.

— Как си?

— Беше ме страх, че той ще… — Устата й пресъхна. Тя погледна окървавения труп на Хари Флинт и потрепери. — Защо не ми каза за… — И посочи забития в тила му гребен.

— Защото, ако не се получеше… е, не исках да мислиш, че съм те предала. Да се махаме оттук.

— Как?

— Ей сега ще видиш. — Кели изпъна дългия си крак към захвърления на пода панталон на Флинт. Пръстите й не го достигаха с четири-пет сантиметра. Тя се примъкна по-близо. Още два сантиметра. И накрая — успех.

— Voilla! — Кели стисна с пръстите на крака си единия крачол на панталона и бавно го придърпа към ръцете си. После прерови джобовете му, измъкна ключа за белезниците и след миг китките й бяха свободни. Веднага освободи и Даян.