Сидни Шелдън: Кой се страхува от мрака

— Флинт е мъртъв.

Танър зяпна.

— Какво?!

— Стивънс и Харис са го убили.

— Невъзможно!

— Мъртъв е. Те са избягали с колата на сенатора. Обявихме я за открадната. Полицията я е открила в Уайт Плейнс.

— Ето какво искам да направите. — Танър се навъси. — Искам да вземеш десетина души и да отидете в Уайт Плейнс. Проверете всеки хотел, пансион и приют — навсякъде, където може да се крият. Давам петстотин хиляди долара награда на всеки, който ги предаде. Действайте!

— Слушам.

Винс Карбайо побърза да напусне кабинета.

— Съжалявам за случилото се в Париж — каза Даян в стаята им в пансиона на Грейс Сайдъл. Убили ли са домоуправителя?

— Не знам. Семейството му просто е изчезнало.

— Ами твоето куче? Ейнджъл?

— Не ми се говори за това — нервно отвърна Кели.

— Извинявай. Знаеш ли кое е най-глупавото? Че бяхме адски близо. Сега вече знаем какво се е случило, обаче няма на кого да го разкрием. Нашата дума срещу тази на КИГ. Ще ни пратят в лудница.

Кели кимна.

— Права си. Няма при кого да отидем.

Възцари се кратко мълчание. После Даян бавно рече:

— Струва ми се, че има.

Хората на Винс Карбайо се разгърнаха из целия град и провериха всеки хотел, пансион и приют. Един от тях показваше снимки на Даян и Кели на рецепционистката в хотел „Еспланад“.

— Виждали ли сте някоя от тези жени? За тях е обявена награда от половин милион долара.

Тя поклати глава.

— Ще ми се да знаех къде са.

В хотел „Ренесанс Уестчестър“ друг мъж показваше снимки на Даян и Кели.

— Половин милион ли? Ще ми се аз да можех да ги получа.

— Ако ги видя, непременно ще ви съобщя, господине — каза рецепционистката в „Краун Плаза“.

Винс Карбайо почука на вратата на пансиона на Грейс Сайдъл.

— Добро утро.

— Добро утро. Казвам се Винс Карбайо. — Той показа снимка на двете жени. — Виждали ли сте ги? За всяка е обявена награда от половин милион долара.

Лицето на Грейс Сайдъл грейна.

— Кели!

Кати Ордонес беше затрупана с работа. Факсовете пристигаха по-бързо, отколкото можеше да се справи с тях, а имейлът й се пръскаше по шевовете. Тя вдигна купчина листове и влезе в кабинета на Танър. Двамата с Полин ван Лювън седяха на дивана и разговаряха. Кингсли вдигна поглед.

— Какво има?

Секретарката се усмихна.

— Добра новина. Ще имаме много успешна официална вечеря.

Танър се намръщи.

— Какви ги говорите?

Кати му показа листовете.

— Всички приемат. Ще дойдат.

Танър Кингсли се изправи.

— Къде ще дойдат? Дайте да видя.

Тя му подаде листовете и се върна на бюрото си. Танър прочете първия имейл на глас.

— С удоволствие ще дойдем на вечеря в сградата на КИГ в петък, за да присъстваме на откриването на Прима, вашата машина за управляване на времето. С уважение: главният редактор на списание „Тайм“.

Лицето му пребледня. Той погледна следващия лист.

„Благодаря за поканата да видим Прима, вашия компютър за управляване на времето, в сградата на КИГ. С нетърпение очакваме това събитие“. — Имейлът идваше от главния редактор на „Нюзуик“.

Танър прелисти останалите имейли и изпъшка:

— Си Би Ес, Ен Би Си, Си Ен Ен, „Уолстрийт Джърнъл“, „Чикаго Трибюн“ и „Лъндън Таймс“, всички изгарят от нетърпение да присъстват на откриването на Прима.

Полин сякаш бе онемяла.

Танър беше толкова бесен, че едва можеше да говори.

— Какво става, по дяволите?… — Той млъкна. — Ония кучки!

В интернет кафето „При Ирма“ Даян пишеше на един от компютрите. Погледна Кели и попита:

— Пропуснахме ли някого?

— „Ел“, „Космополитън“, „Венити Феър“, „Мадмоазел“, „Ридърс Дайджест“…

Даян се засмя.

— Мисля, че успяхме. Надявам се Кингсли да има добър доставчик. Ще стане страхотен купон.

Винс Карбайо гледаше Грейс Сайдъл с очакване.

— Познавате ли Кели?

— О, да — потвърди Грейс. — Тя е една от най-известните модели на света.

Лицето му грейна.

— Къде е?

Грейс се изненада.

— Не знам. Никога не съм я виждала на живо.

Лицето му се зачерви.

— Нали казахте, че я познавате.

— Исках да кажа, че всеки я познава. Тя е много известна. Голяма хубавица, нали?

— Имате ли представа къде може да е?

— Имам, обаче щях да се учудя, ако наистина е била тя — замислено рече Грейс.

— Къде?

— Сутринта видях една жена, която много приличаше на нея, да се качва на автобуса, само че толкова известна личност сигурно пътува с лимузина. Беше с една друга жена, руса…

— На кой автобус?