Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Елизабет влезе в коридора и видя куфарчето на баща си. Спря се разколебана. Едва ли имаше някакъв смисъл да го отваря сега. Можеше да го даде на Алек, когато пристигне. И все пак, ако в него има нещо лично… Отнесе го в библиотеката, постави го върху бюрото, отлепи ключето и отключи двете ключалки. По средата на куфарчето лежеше голям кафяв плик. Елизабет го отвори и извади няколкото написани на пишеща машина листа от папката с надпис:

Вероятно беше някакъв доклад, но върху него нямаше отбелязано име, така че не можеше да се разбере кой го е писал. Започна да го прелиства, после се загледа по-подробно и накрая спря. Не можеше да повярва на очите си. Седна на фотьойла с документа в ръце, събу си обувките, сви крака и се зачете от първата страница.

Сега вече прочете внимателно всяка дума и я обзе ужас.

Поверителният доклад от разследването на поредицата събития, случили се през миналата година, беше поразителен документ.

Химически завод в Чили, собственост на „Рофи и синове“, бе избухнал и изхвърлил тонове отровни вещества над площ от десет квадратни мили. Загинали дванайсет души, а стотици други били настанени в болница. Всички селскостопански животни измрели, а реколтата била отровена. Живеещите в района трябвало да бъдат евакуирани. Заведените срещу „Рофи и синове“ дела били за стотици милиони долари. Но най-голямата изненада предизвикваше фактът, че експлозията е била предумишлена. В доклада се казваше: „Разследването, направено от чилийското правителство, има повърхностен характер. Официалното становище звучи по следния начин: Компанията е богата, хората са бедни, нека компанията да заплати щетите. Според членовете на нашата анкетна комисия няма никакво съмнение, че инцидентът е в резултат на саботаж, извършен от лице или лица с помощта на пластичен експлозив. Но ще бъде невъзможно да се докаже това поради враждебното отношение на властите.“

Елизабет помнеше много добре аварията. Вестниците и списанията бяха пълни с ужасяващи статии и снимки на жертвите, като световната преса отправяше нападки срещу „Рофи и синове“, обвинявайки компанията в немарливост и безразличие към страданията на хората. Цялата история се бе отразила доста зле върху репутацията на компанията.

Следващият раздел на доклада разглеждаше главните научноизследователски проекти, разработвани в продължение на години от учените на „Рофи и синове“. Изброени бяха четири проекта, като за всеки един оценката бе, че притежава изключителни потенциални възможности. Общата сума за разработките им бе над петдесет милиона долара. Във всеки един от случаите конкурентна фармацевтична фирма е патентовала продукта малко преди „Рофи и синове“ да изпрати документите за патент, като е била използвана същата формула. И докладът продължаваше: „Един изолиран случай би могъл да се приеме като случайно съвпадение. Приемаме, че няколко компании могат да разработват един и същ продукт в област, в която десетки компании работят по подобни проблеми. Но наличието на четири такива случая в продължение на няколко месеца ни води до заключението, че някой от служителите на «Рофи и синове» е дал или продал на конкурентните фирми научноизследователски материал. Поради секретния характер на експериментите, както и поради факта, че те са били извършвани в съвсем отдалечени лаборатории и при най-строги охранителни мерки, настоящото разследване достига до извода, че лицето или лицата, стоящи зад деянието, вероятно имат достъп до най-секретните документи. Ето защо заключението на нашия екип е, че който и да е извършителят, същият е човек от най-висшия ешелон на «Рофи и синове»“.

Посочваха се и други факти.

Голяма партида от отровни вещества е била погрешно етикирана и експедирана. Преди да успеят да ги върнат обратно, химикалите са причинили смъртта на няколко души, а реномето на компанията е пострадало още повече. Никой не е можел да разбере откъде са дошли грешните етикети.

От строго охраняваната лаборатория изчезнали смъртоносни токсични вещества. Само след час някакво анонимно лице съобщило за инцидента на вестниците и с това започнало сензационно журналистическо проучване.

Следобедните сенки отдавна бяха изчезнали и бе настъпила вечер, а въздухът бе станал неприятно студен. Елизабет бе седяла на стола, изцяло погълната от документа в ръцете й. Когато в кабинета вече стана тъмно, тя запали лампата и продължи да чете, като изпитваше все по-голям ужас.