Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Френското черно-златисто ферари се опита да задмине матрата на Нилсон от външната страна и Нилсон се отклони леко, блокирайки пътя на французина. Двете коли застигаха по вътрешната страна една немска кола и вече я натискаха да се отдръпне. Сега тя бе срещу колата на Нилсон. Френската кола леко изостана и се изтегли така, че зае тясното пространство зад немеца и матрата на Нилсон. Френският пилот рязко настъпи газта, вмъкна се в тясната пролука, принуждавайки двете коли да се отдръпнат от пътя му, и профуча напред на втора позиция. Зрителите, които бяха затаили дъх, изреваха одобрително. Маневрата бе майсторски изпълнена и опасна.

Сега начело бе Амандарис, на второ място бе Мартел, а на трето Нилсон, като оставаха още три обиколки. Амандарис бе забелязал маневрата. „Французинът е добър — помисли си Амандарис, — но не толкова, че да ме бие.“ Амандарис имаше намерение да спечели състезанието. Някъде отпред видя издигнатия знак „Две обиколки“. Състезанието почти бе завършило и победата бе негова. С крайчеца на окото си успя да забележи, че черно-златистото ферари се опитва да се изравни с него. Хвърли бърз поглед към озъртащото се, покрито с прах лице на пилота, напрегнато и изпълнено с решителност. Амандарис въздъхна. Съжаляваше, че трябва да го направи, но нямаше друг избор. Автомобилизмът не бе за спортсмени, а игра за свикналите да побеждават.

Двете коли наблюдаваха северния край на овала, където имаше висок стръмен завой — най-опасния вираж на пистата и сцената на десетина катастрофи. Амандарис хвърли още един бърз поглед към френския пилот, а после стисна здраво волана. Когато двете коли започнаха да наближават завоя, Амандарис повдигна леко крака си от газта, така че ферарито пое напред. Забеляза, че пилотът му хвърля бърз, недоумяващ поглед. После пилотът продължи да кара редом с неговата кола, попадайки в клопката му. Публиката ревеше. Хорхе Амандарис изчака, докато черно-златистото ферари се реши да го изпревари от външната страна. В този момент даде пълна газ и започна да се изтегля надясно, пресичайки пътя на французина към правата отсечка, като му оставяше единствено възможността да се забие челно в предпазния насип.

Амандарис видя внезапно настъпилия ужас върху лицето на френския пилот и прошепна безмълвно „привет“. В този миг пилотът на френската кола изви волана направо към съртиса на Амандарис. Амандарис не вярваше на очите си. Ферарито летеше право към него.

Деляха ги само три стъпки и при такава скорост Амандарис трябваше да вземе моментално решение. Откъде можеше да знае човек, че французинът е пълно куку? Следвайки рефлекса си, Амандарис изви рязко волана наляво, опитвайки се да избегне връхлитащите върху му петстотин килограма метал, и натисна рязко спирачката, така че колата на французина профуча на милиметри от него и отлетя по финалната права. Колата на Хорхе Амандарис се поднесе за миг, после остана без контрол, завъртя се бясно на пистата и започна да се преобръща, докато избухна в стълб от червени и черни пламъци.

Но вниманието на публиката бе приковано във френското ферарй, което профуча победно през финалната линия. Зрителите избухнаха в бурни овации, втурнаха се към колата, заобиколиха я и завикаха приветствено. Пилотът бавно се изправи и свали очилата и шлема си.

Тя имаше късо подстригана коса с цвят на пшеница, а лицето й бе със строги и волеви черти. В класическата й красота имаше нещо студено. Тялото й трепереше, но не от изтощение, а от възбудата при мисълта за мига, в който бе погледнала в очите на Хорхе Амандарис, преди да го изпрати в небитието. Говорителят викаше възбудено по радиоуредбата: „Победител е Елен Рофи-Мартел от Франция, с автомобил на «Ферари»!“

Два часа по-късно Елен и съпругът й Шарл бяха в апартамента си в хотел „Риц“ в центъра на Буенос Айрес. Бяха се разположили върху килима пред камината. Елен бе гола и застанала в класическата поза върху него, а Шарл проплакваше:

— О, Господи! Моля те, не прави това с мен! Моля те!

Но молбите му за милост увеличаваха възбудата й и тя започна да влага повече сили, увеличаваше болките му и гледаше насълзените му очи. „Наказан съм без никаква причина“ — помисли си Шарл. Ужасяваше се от мисълта какво би направила Елен, ако някога научеше за извършеното от него престъпление.

Шарл Мартел се бе оженил за Елен Рофи заради името и парите й. След бракосъчетанието тя бе запазила името си наред с неговото и бе задържала парите при себе си. Когато Шарл разбра, че е направил несполучлива сделка, бе вече твърде късно.