Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Иво и Симонета бяха женени от три години, когато Иво срещна Донатела Сполини по време на служебно пътуване до Сицилия. Всичко приличаше повече на експлозия, отколкото на среща — като две планети преди да избухнат. Докато Симонета притежаваше стройното и свежо тяло на млада жена, изваяно от Манзу, Донатела имаше чувственото и пищно тяло от картините на Рубенс. Лицето й бе с изящни черти, а зелените й загадъчни очи възпламеняваха Иво. Само час след като се запознаха бяха вече в леглото и Иво, който винаги бе се гордял с уменията си на любовник, откри, че той бе ученикът, а Донатела — учителката. Накара го да се издигне до висини, които никога не бе достигал преди, а с тялото си го караше да прави неща, които никога не бе смятал за възможни. Тя бе като някакъв рог на изобилието за удоволствия и докато Иво лежеше с притворени очи, вкусвайки невероятните наслади, разбра, че ще е глупак, ако не задържи Донатела за себе си.

И така, Донатела стана любовница на Иво. Единственото условие, което му постави, бе да изостави всички други жени, с изключение на съпругата си. Иво се бе съгласил начаса. Това се бе случило преди осем години и през цялото време Иво никога не бе изневерил нито на съпругата си, нито на любовницата си.

Задоволяването на две страстни жени би било достатъчно да изтощи всеки обикновен мъж, но в случая с Иво бе тъкмо обратното. Когато правеше любов със Симонета, той си мислеше за Донатела и нейното пищно, здраво тяло, като това го изпълваше със страст. А когато правеше любов с Донатела, мислеше за нежните, млади гърди на Симонета, за мъничката й вулва и това го караше да се люби диво. Независимо с коя от жените бе, имаше чувството, че изневерява на другата. А това увеличаваше неимоверно удоволствието му.

Иво купи на Донатела разкошен апартамент на Виа Монтемигнайо и ходеше при нея винаги, когато можеше. Успяваше да си уреди служебно пътуване по спешност и вместо да замине, прекарваше цялото си време в леглото с Донатела. Спираше да я види на път за работа и прекарваше цели следобеди с нея. Веднъж, когато пътуваха със Симонета за Ню Йорк на борда на „Куин Елизабет II“, Иво настани Донатела в каюта на долната палуба. Това бяха петте най-вълнуващи дни в живота му.

Вечерта, в която Симонета съобщи на Иво, че е бременна, той бе преизпълнен от радост. След седмица Донатела му съобщи, че и тя е бременна и Иво щеше да се побърка от радост. „Защо ли — питаше се той — боговете са толкова добри към мен?“ Обземан от скромност, Иво понякога чувстваше, че не заслужава всички огромни удоволствия, които животът му предоставяше.

Междувременно Симонета роди момиче, а след седмица Донатела роди момче. Какво повече можеше да иска човек? Но боговете не бяха приключили с Иво. След известно време Донатела му съобщи, че отново е бременна, а седмица по-късно Симонета също забременя.

След девет месеца Донатела дари Иво е още един син, а Симонета зарадва съпруга си с втора дъщеря. Четири месеца по-късно и двете жени забременяха пак и този път родиха в един и същи ден. Иво спринтираше като луд от болницата „Салватор Мунди“, където бе настанена Симонета, до клиниката „Санта Чиара“, където бе завел Донатела. Летеше от едната болница до другата, като караше по „Ракордо Ануларе“ и махаше на момичетата, седнали на сянка под розовите си чадърчета пред своите малки палатки край пътя в очакване на клиенти. Иво караше прекалено бързо, за да види лицата им, но ги обичаше всички и им желаеше късмет.

Донатела роди още едно момче, а Симонета даде живот на още едно момиче.

Понякога на Иво му се искаше да беше станало обратното. Смешно е, че съпругата му роди дъщери, а любовницата му — синове, защото предпочиташе мъжки наследници да продължават да носят името му, И все пак Иво бе доволен от живота. Измайсторил бе три деца на собствен терен и три — при гостуване. Обожаваше ги и се държеше чудесно с тях, като не забравяше рождените и именните им дни. Момичетата се казваха Изабела, Бенедета и Камила, а момчетата — Франческо, Карло и Лука.

И тъй като децата растяха, животът на Иво ставаше все по-сложен. Като се смятат съпругата, любовницата и шестте деца, Иво трябваше да се справя с осем рождени дни, осем именни дни и по два пъти всеки празник. Направил бе необходимото децата да учат в съвсем отдалечени училища. Момичетата бяха записани във френския манастир „Сен Доминик“ на Виа Касиа, а момчетата — в „Масимо“, училище на йезуитите в квартала ЕУР. Иво се срещаше с всички техни учители и ги очароваше, помагаше им с домашните, играеше с тях и им поправяше счупените играчки. Трябваше да прилага цялата си находчивост, за да може да се оправя с две напълно отделни семейства, но той успяваше във всичко. Бе наистина примерен баща, съпруг и любовник. На Коледа оставаше вкъщи със Симонета, Изабела, Бенедета и Камила. В деня на Бефана, шести януари, Иво се обличаше като вещицата Бефана и раздаваше подаръци и карбоне — черните, твърди бонбони, обожавани от децата, на Франческо, Карло и Лука.