Сидни Шелдън - Насън и наяве

— Ти ли го помоли да остане при теб?

— Да. Страхувах се да остана сама. Той каза, че ще прекара нощта вкъщи и на сутринта ще ми уреди денонощна охрана. Предложих му да спя на дивана, а той на леглото в спалнята, но Блейк отказа. Спомням си, че провери дали прозорците са заключени и после спусна резето на вратата. Пистолетът му лежеше на масата до дивана. Пожелах му лека нощ, отидох в спалнята и затворих вратата.

— И какво се случи после?

— Аз… следващото нещо, което си спомням, беше, че ме събудиха писъци откъм уличката. После пристигна шерифът и ми каза, че открили Блейк мъртъв. — Тя замълча. Лицето й бе пребледняло.

— Добре. Сега ще те хипнотизирам. Просто се отпусни… Затвори си очите и се отпусни… — След десет минути д-р Келър каза: — Тони…

— Тук съм. Искаш да знаеш какво точно се случи, нали? Ашли беше такава глупачка да покани Сам да преспи в апартамента. Можех да й кажа какво ще направи той.

Блейк чу вик откъм спалнята, бързо скочи от дивана и грабна пистолета си. Втурна се към вратата и се ослуша. Тишина. Явно просто му се е сторило. Когато понечи да се обърне, отново го чу. Блъсна вратата и насочи пистолета напред. Ашли спеше. Гола. В стаята нямаше никой друг. Тя тихо стенеше насън. Заместник-шерифът се приближи до нея. Изглеждаше прекрасна, свита на кълбо в леглото.

Ашли отново простена, попаднала в мрежите на някакъв кошмар. Той искаше само да я успокои, само да я прегърне. Легна до нея, нежно я притисна към себе си, усети топлината на тялото й и започна да се възбужда.

Тя се събуди от гласа му:

— Вече всичко е наред. В безопасност си. — И устните му бяха върху нейните. Той разтвори краката й и проникна в нея.

И Ашли изкрещя:

— Не, татко!

Той се движеше все по-бързо с животинска настойчивост. Тогава я обзе свирепата ярост. Тя грабна ножа от чекмеджето на нощното шкафче до леглото и започна да го забива в тялото му.

— Какво се случи, след като го уби?

— Тя уви трупа му в чаршафите и го замъкна до асансьора, после мина през гаража и го остави на задната уличка.

— После — каза на Ашли д-р Келър — Тони увила трупа му в чаршафите, замъкнала го до асансьора, минала през гаража и го оставила в уличката.

Ашли го слушаше със смъртнобледо лице:

— Тя е чудо… Аз съм чудовище.

— Не — отвърна Гилбърт Келър. — Ашли, трябва да запомниш, че Тони е родена от мъката ти, за да те пази. Същото се отнася и за Алет. Вече е време да приключваме с това. Искам да се срещнеш с тях. Това е следващата крачка към излекуването ти.

Тя силно стисна клепачи.

— Добре. Кога ще… ще го направим?

— Утре сутрин.

Ашли бе в състояние на дълбока хипноза. Д-р Келър започна с Тони.

— Тони, искам двете с Алет да поговорите с Ашли.

— Какво те кара да смяташ, че тя може да се справи с нас?

— Мисля, че може.

— Добре, готин. Както кажеш.

— Алет, готова ли си да се срещнеш с Ашли?

— Ако Тони смята, че може.

— Естествено, Алет. Вече е крайно време.

Психиатърът дълбоко си пое дъх и каза:

— Ашли, искам да се запознаеш с Тони.

Последва продължително мълчание. После тя плахо изрече:

— Здравей, Тони…

— Здравей.

— Ашли, поздрави Алет.

— Здравей, Алет.

— Здравей, Ашли.

Д-р Келър с облекчение въздъхна.

— Искам да се опознаете. Преживели сте едни и същи неща. Те са ви разделяли. Но вече няма причина за това. Ще станете едно цяло, истински здрав човек. Това е дълго пътуване, но вие вече го започнахте. Обещавам ви, че най-трудното вече е минало.

От този момент нататък лечението на Ашли се ускори. Тя и нейните две алтер его всеки ден разговаряха помежду си.

— Трябваше да те пазя — обясни й Тони. — Предполагам, че всеки път щом съм убивала някой от онези мъже, аз съм убивала татко заради онова, което направи с теб.

— И аз се опитвах да те пазя — прибави Алет.

— Аз… признателна съм ви. Благодаря и на двете ви.

Ашли се обърна към д-р Келър и сухо каза:

— Всъщност това съм само аз, нали? Разговарям със самата себе си.

— Разговаряш с други две части от себе си — внимателно я поправи той. — Време е трите да се слеете и отново да станете едно цяло.

Тя го погледна и се усмихна.

— Готова съм.

Същия следобед д-р Келър отиде в кабинета на Ото Люисън, който му каза:

— Чух, че имаш добри новини, Гилбърт.

Келър кимна.

— Ашли има забележителен напредък. Мисля, че след още няколко месеца ще можем да я пуснем и да продължим лечението й като приходящ пациент.