Сидни Шелдън - Насън и наяве

— Колко време продължи това? — попита д-р Келър.

— Когато бях на осем… — Тони млъкна.

— Продължавай, Тони.

Лицето на Ашли се промени и на стола вече седеше Алет.

— Преместихме се в Рим, където татко правеше изследвания в „Поликлинико Умберто Примо“ — каза тя.

— И там си се родила ти?

— Да. Ашли не можа да изтърпи онова, което се случи една нощ, затова трябваше да дойда и да я пазя.

— Какво се случи тогава, Алет?

— Татко влезе в стаята й, докато тя спеше. Беше гол.

Легна на леглото и този път проникна в нея. Тя се опитваше да му попречи, но не можеше. Умоляваше го никога повече да не го прави, но той идваше при нея всяка нощ. И винаги казваше: „Така мъжът показва на жената, че я обича. Ти си моята жена и аз те обичам. На никого не трябва да казваш за това.“ И тя не можеше да каже на никого.

Ашли ридаеше и по бузите й се стичаха сълзи.

На Гилбърт Келър му се искаше да я прегърне, да й каже, че я обича и че всичко ще е наред. Но, разбира се, това не бе възможно. Той бе неин лекар.

Когато д-р Келър се върна в кабинета на д-р Люисън, д-р Патерсън, Виктория Анистън и Катрина си бяха заминали.

— Е, най-после каквото очаквахме — каза той. — Постигнахме пробив. Зная кога и защо са се родили Тони и Алет. Отсега нататък ще започнат големи промени.

И се оказа прав. Нещата започнаха да се променят.

Сеансът беше започнал. Когато хипнотизира Ашли, д-р Келър й каза:

— Ашли, разкажи ми за Джим Клиъри.

— Обичах Джим. Искахме да избягаме заедно и да се оженим.

— Да…

— На абитуриентския бал Джим ме попита дали искам да отида у тях и аз… аз му отказах. Когато ме изпрати до вкъщи, баща ми ни чакаше. Беше бесен. Каза на Джим да се маха и да стои надалеч.

— Какво се случи след това?

— Реших да отида при Джим. Събрах си багажа и тръгнах към дома му. — Тя се поколеба. — По средата на пътя се отказах и се прибрах вкъщи. Аз…

Изражението на Ашли започна да се променя. Тя се отпусна на стола си и мястото й зае Тони.

— Прибрала се била, хайде бе! Тя отиде у тях, готин.

Когато стигна до къщата на Джим Клиъри, вътре бе тъмно. Припомни си, че той й беше казал: „Нашите ги няма за уикенда.“ Ашли натисна звънеца. Няколко минути по-късно той отвори вратата. Беше по пижама.

— Ашли. — На лицето му грейна усмивка. — Значи си решила да дойдеш. — Придърпа я вътре.

— Дойдох, защото…

— Не ме интересува защо си дошла. Сега си тук. — Той я прегърна и я целуна. — Искаш ли да пийнем нещо?

— Не. Може би малко вода. — Внезапно се почувства неспокойна.

— Естествено. Ела. — Хвана я за ръката и я отведе в кухнята. Наля й чаша вода и я наблюдаваше, докато я изпи. — Изглеждаш ми нервна.

— Ами… така е.

— Няма причина. Нашите в никакъв случай няма да се приберат. Хайде да се качим горе.

— Джим, мисля, че не трябва.

Той застана зад нея и обхвана гърдите й. Ашли се завъртя.

— Джим…

Устните му бяха върху нейните и той я буташе към кухненския плот.

— Ще те направя много щастлива, миличка. — Същите думи казваше и баща й: „Ще те направя много щастлива, миличка.“

Тя се вцепени. Усети, че й съблича дрехите и прониква в нея. Ашли просто стоеше гола и безмълвно пищеше.

И тогава я обзе ярост.

Видя големия кухненски нож на дървената поставка. Грабна го и започна да го забива в гърдите на Джим, като крещеше:

— Стига, татко… Стига… Стига… Стига…

После погледна надолу. Той лежеше на пода и от него шуртеше кръв.

— Животно такова — извика Ашли. — Повече никога няма да го правиш. — Тя се наведе и заби ножа в тестисите му.

В шест часа сутринта Ашли отиде на гарата, както се бяха уговорили с Джим. От него нямаше и следа.

Започваше да изпада в паника. Питаше се какво се е случило. Чу влака да изсвирва в далечината. Погледна си часовника: 07:00. Тя се изправи и отчаяно се огледа наоколо. „Случило му се е нещо ужасно.“ Няколко минути по-късно гледаше как влакът за Чикаго се отдалечава и отнася със себе си всичките й мечти.

Изчака още половин час и после бавно се отправи обратно към къщи. По обяд двамата с баща си бяха в самолета за Лондон…

Сеансът завършваше. Д-р Келър броеше:

— …четири… пет. Вече си будна.

Ашли отвори очи.

— Какво стана?

— Тони ми разказа как е убила Джим Клиъри. Той те е нападнал.

Лицето й пребледня.

— Искам да си отида в стаята.

Д-р Келър разказваше на Ото Люисън: