Сидни Шелдън - Насън и наяве

— Аз мога да ви помогна. — Пое дълбоко дъх. — Вината е моя.

Ото Люисън напрегнато го наблюдаваше.

— Това се случи, когато Ашли беше шестгодишна. Трябваше да замина за Англия. Съпругата ми не можеше да дойде. Взех Ашли със себе си. Жена ми имаше там по-възрастен братовчед, казваше се Джон. Тогава не го разбирах, но Джон имаше… емоционални проблеми. Един ден се наложи да изнеса лекция и той ми предложи да се грижи за детето. Когато вечерта се прибрах, него го нямаше. Ашли беше изпаднала в истерия. Трябваше ми много време, за да я успокоя. След този случай не допускаше никого до себе си, стана плаха и затворена. Една седмица по-късно Джон беше арестуван за многократно изнасилване на деца. — Лицето му мъчително се сгърчи. — Никога няма да си го простя. Повече не съм оставял Ашли с друг човек.

Последва продължително мълчание.

— Ужасно съжалявам — каза Ото Люисън. — Но мисля, че ни дадохте отговора на въпроса, който се опитвахме да открием, доктор Патерсън. Сега доктор Келър ще може да работи на конкретна основа.

— Въпросът е прекалено болезнен за мен и никога не съм го обсъждал.

— Разбирам. — Психиатърът си погледна часовника. — Ашли ще се забави още малко. Защо не отидете при госпожица Анистън в градината, а аз по-късно ще пратя-дъщеря ви.

Д-р Патерсън се изправи.

— Благодаря ви.

Ото Люисън го изпрати с поглед. Нямаше търпение да сподели с д-р Келър какво е научил.

Виктория Анистън и Катрина го очакваха.

— Видя ли Ашли? — попита Виктория.

— След няколко минути ще я пратят тук — отвърна той. После се огледа наоколо. — Прекрасно е, нали?

Катрина се втурна към него.

— Искам пак да се изкача на небето.

Той се усмихна.

— Добре. — Взе я на ръце, подхвърли я във въздуха и после отново я хвана.

— По-високо!

— Дръж се. Хайде сега. — Отново я подхвърли. Момиченцето пищеше от удоволствие.

— Хайде пак!

Д-р Патерсън стоеше с гръб към сградата, затова не видя, че оттам излизат Ашли и д-р Келър.

— По-високо! — изпищя Катрина.

Ашли се спря на прага. Тя наблюдаваше как баща й си играе с момиченцето и времето като че ли спря. После всичко се случи в забавено движение.

Момиченце, което подхвърлят във въздуха…

— По-високо, тате!

— Дръж се. Хайде сега.

И после момиченцето беше хвърлено на леглото…

Някакъв глас му говореше:

— Ще ти хареса…

Образ на мъж, който ляга до нея на леглото. Момиченцето пищеше:

— Стига. Не. Моля те, не.

Лицето на мъжа беше в сянка. Той я притискаше надолу и галеше тялото й.

— Не ти ли е приятно?

Внезапно сянката се вдигна и Ашли видя лицето на мъжа. Беше баща й.

Като го гледаше да си играе в градината с момиченцето, тя започна да крещи, неспособна да се овладее.

Д-р Патерсън, Виктория Анистън и Катрина се стреснаха и се обърнаха към нея.

— Ужасно съжалявам — бързо изрече д-р Келър. — Днес не е подходящ ден. Можете ли да дойдете друг път? — И отведе Ашли.

Пратиха я в спешното отделение.

— Пулсът й е прекалено ускорен — отбеляза д-р Келър. — В момента е в състояние на амнезия. — Той се приближи до нея и я повика: — Ашли, няма от какво да се страхуваш. Сега си в безопасност. Никой няма да ти направи нищо. Просто слушай гласа ми и се отпусни… отпусни се… отпусни се…

Трябваше му половин час.

— Ашли, разкажи ми какво се случи. Какво те разстрои?

— Татко и момиченцето…

— Да?

Отговори му Тони:

— Тя не може да го приеме. Страхува се, че той ще направи с момиченцето същото, каквото направи и с нея.

Психиатърът внимателно я наблюдаваше.

— Какво… какво е направил с нея?

Случи се в Лондон. Тя беше в леглото си. Той седна до нея и каза: „Ще те направя много щастлива, миличка.“ Започна да я гъделичка, а тя се смееше. И после… той й съблече пижамата и започна да си играе с нея. „Не ти ли е приятно?“ Ашли се разпищя: „Стига. Недей да ми правиш така.“ Но той не престана. Притисна я и продължаваше ли продължаваше…

— За пръв път ли се случваше, Тони? — попита д-р Келър.

— Да.

— На колко години беше Ашли?

— На шест.

— И тогава си се родила ти, нали?

— Да. Ашли беше прекалено ужасена, за да го приеме.

— Какво се случи после?

— Татко всяка нощ идваше в леглото при нея. — Сега думите се лееха от устата й. — Тя не можеше да му попречи. Когато се прибраха вкъщи, Ашли разказа на мама какво се е случило и тя я нарече „лъжлива малка кучка“.

Вечер Ашли се страхуваше да заспи, защото знаеше, че татко ще дойде в стаята й. Той я караше да го гали и после си играеше със себе си. И я предупреждаваше: „Недей да казваш на никого за това, иначе няма да те обичам.“ Тя не можеше да каже на никого. Майка и татко постоянно се караха и Ашли си мислеше, че вината е нейна. Знаеше, че е направила нещо лошо, но нямаше представа какво. Мама я мразеше.