Сидни Шелдън - Лекарки

— Чудесно — промълви тихо. — Наистина ще чакам с нетърпение.

— И аз — ухили се той.

„Нямаш представа с какво нетърпение, бебчо. За десет хиляди долара!“

Следобеда Кет докладва на Пейдж и Хъни.

— Направо му увисна ченето! — разсмя се тя. — Трябваше да видите израза на лицето му! Приличаше на котка, която е глътнала канарче.

— Не забравяй, че ти си котката, а той е канарчето.

— Какво ще правиш в събота вечер? — попита Хъни.

— Някакви предложения?

— Аз имам — отвърна Пейдж. — Цял план…

В събота вечер Кет и Кен Малори вечеряха при Емилио — уютен ресторант в залива. Тя се бе облякла старателно за целта. В бяла памучна рокля с едно голо рамо.

— Изглеждаш страхотно — каза Малори. Внимаваше да не прехвърли мярката. „Оценяващ, но не напорист. Възхитен, но не подмятащ.“ Малори бе решил да упражни целия си чар, ала не му се наложи. Много бързо разбра, че Кет възнамеряваше да очарова него.

Докато си пиеха питиетата, тя каза:

— Всички говорят какъв чудесен лекар си, Кен.

— Е — отвърна Малори скромно, — получих чудесно образование и се грижа усърдно за пациентите си. Те са много важни за мен. — Гласът му преливаше от искреност.

Кет сложи ръка върху неговата.

— Сигурна съм, че е така. Откъде си? Искам да знам всичко за теб. За истинския ти „аз“.

„Исусе! — помисли си Малори. — Това трябваше да го кажа аз.“ Не можеше да повярва колко лесно щеше да се окаже всичко. Що се отнасяше до жените, той беше спец. Радарът му улавяше всички сигнали, изпращани от тях. Те можеха да кажат „да“ с поглед, усмивка, интонация. Сигналите на Кет направо претоварваха радара му.

Кет се наведе още по-близо до него и в гласа й се прокрадна дрезгавина.

— Искам да знам всичко.

Той говори за себе си по време на вечерята, но понечеше ли да промени темата и да заговори за Кет, тя казваше:

— Не, не. Копнея да те слушам. Имал си такъв прехласващ живот!

„Тя е луда по мен — реши Малори. Сега съжаляваше, че не беше увеличил още облога. — Може би ще спечеля още тази вечер.“ И съвсем се увери в това, когато, докато си пиеха кафето, Кет го попита:

— Искаш ли да се качиш в апартамента ми за едно последно питие преди сън?

„Бинго!“

Малори погали ръката й и отрони тихо:

— С удоволствие.

„Тези момчета са луди — заключи той. — Тя е най-разтропаното парче, което съм срещал.“ Имаше чувството, че ще го изнасилят.

Тридесет минути по-късно влязоха в апартамента на Кет.

— Хубаво — каза Малори, оглеждайки се. — Много хубаво. Сама ли живееш тук?

— Не. С мен живеят доктор Тейлър и доктор Тафт.

— О! — Тя долови нотка на съжаление в гласа му.

Усмихна се подмамващо.

— Но те ще се върнат много късно.

Малори се ухили.

— Добре.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— С удоволствие.

Той я проследи с поглед, докато отиваше до малкия бар, за да налее две питиета. „Има страхотен задник — мина му през ум. — И е дяволски хубава, и аз ще получа десет хиляди долара, задето ще я чукам.“ Той се изсмя на глас.

Кет се обърна.

— Какво ти е толкова смешно?

— Нищо. Просто си помислих какъв късметлия съм.

— Аз съм късметлийката — отвърна тя пламенно и му подаде питието.

Малори вдигна чаша и заговори: — Да пием…

Кет го изпревари.

— Да пием за нас! — каза.

Той кимна.

— Пия за това.

Накани се да попита „Защо не пуснеш малко музика?“, но още докато отваряше уста, Кет предложи:

— Искаш ли да пусна малко музика?

— Ти четеш мисли.

Кет пусна плоча на Коул Портър. Погледна крадешком часовника си, после се обърна към Малори.

— Обичаш ли да танцуваш?

Малори се приближи до нея.

— Зависи с кого. Би ми било много приятно да танцувам с теб.

Кет се плъзна в ръцете му и те запристъпваха в ритъма на бавната отнесена музика. Малори усети как тялото й се прилепи до неговото и как самият той се възбужда. Притисна я по-силно и Кет му се усмихна.

„Ето сега е моментът да го направя.“

— Хубава си, знаеш ли — каза Малори дрезгаво. — Пожелах те в първия миг, когато те видях.

Кет се взря в очите му.

— И аз изпитвам същото към теб, Кен.

Устните му се приближиха до нейните и той я целуна горещо и страстно.

— Хайде да идем в спалнята — предложи Малори.

Изведнъж се изпълни с нетърпение.

— О, да!

Той я хвана за ръката и я поведе към нейната стая. В този миг входната врата се отвори и влязоха Пейдж и Хъни.

— Здрасти! — провикна се Пейдж. Погледна Кен Малори с изненада. — О, доктор Малори! Не очаквах да ви видя тук.