Сидни Шелдън - Лекарки

Пейдж, Кет и Хъни го обсъждаха.

— Да не повярваш как всичките тези сестри му се хвърлят на врата — разсмя се Кет. — Всъщност се боричкат коя да бъде хитът на седмицата!

— Трябва да признаеш, че наистина е привлекателен — отбеляза Хъни.

— Не, не мисля — поклати глава Кет.

Една сутрин в лекарската съблекалня се бяха събрали около пет-шест стажант-лекари, когато Малори влезе.

— Точно си говорехме за теб — каза някой. — Сигурно си изтощен.

Малори се ухили.

— Не беше лоша нощ.

Беше я прекарал с две сестри.

Един от стажант-лекарите, Грънди, рече:

— Караш ни да се чувстваме като евнуси, Кен. Има ли някоя в тази болница, с която да не можеш да спиш?

Малори се разсмя.

— Съмнявам се.

Грънди се позамисли.

— Обзалагам се, че мога да ти посоча такава.

— Ами? И коя е тя?

— Една от старшите стажант-лекарки. Казва се Кет Хънтър.

Малори кимна.

— Черната кукла. Видях я. Много е секси. Защо смяташ, че няма да успея да я вкарам в леглото?

— Защото всички се опитахме. Мисля, че не обича мъже.

— Или просто не е срещнала мъж на място — подсказа Малори.

Грънди поклати глава.

— Не. Нямаш шанс.

Това бе предизвикателство.

— Обзалагам се, че грешиш.

Намеси се и друг стажант-лекар.

— Искаш да кажеш, че си готов да се обзаложиш?

Малори се усмихна.

— Разбира се. Защо не?

— Добре. — Групата се скупчи около Малори. — Обзалагам се на петстотин долара, че няма да я изчукаш.

— Приемам.

— Аз се обзалагам на триста.

Още един се обади.

— Включете и мен. Залагам шестстотин долара.

В крайна сметка облогът възлезе на пет хиляди долара.

— Колко време ми давате? — попита Малори.

Грънди се позамисли.

— Да речем, тридесет дни. Достатъчно ли е?

— И още как. Даже е много.

— Но ще се наложи да го докажеш. Тя трябва да признае, че е спала с теб.

— Няма проблеми. — Малори огледа групата и добави: — Леваци!

След петнадесет минути Грънди беше в кафенето, където закусваха Кет, Пейдж и Хъни. Той се приближи към масата им.

— Мога ли да седна при вас, дами… докторки де… за момент?

Пейдж вдигна поглед.

— Разбира се.

Грънди седна. Погледна Кет и рече извинително:

— Неприятно ми е да ти го кажа, но действително се вбесих и мисля, че е честно да си наясно…

Кет го погледна озадачено.

— Да съм наясно с какво?

Грънди въздъхна.

— Онзи старши стажант-лекар, който пристигна… Кен Малори…

— Да. И какво?

— Ами аз… Господи, колко е неловко. Той се обзаложи с някои лекари за пет хиляди долара, че ще те вкара в леглото си през следващите тридесет дни.

— Така ли? — Лицето на Кет бе мрачно.

— Не те виня, че се сърдиш. Повдигна ми се, когато научих. Е, просто исках да те предупредя. Ще те покани да излезете и си мислех, че ще е справедливо да знаеш защо го прави — каза Грънди с изражение на праведник.

— Благодаря — отвърна Кет. — Оценявам постъпката ти.

— Това беше най-малкото, което можах да направя.

Те го изгледаха, докато се провираше между масите към изхода.

В коридора го чакаха другите стажант-лекари.

— Как мина? — попитаха. Грънди се разсмя.

— Безупречно. Тя побесня. Копелето е свършено!

— Мисля, че това е ужасно — рече Хъни.

Кет кимна.

— Някой би трябвало да му направи пенисотомия. По-скоро в ада кънки ще карат, отколкото да изляза с това копеле.

Пейдж нещо мислеше. После каза:

— Знаеш ли какво, Кет? Може би ще е интересно именно да излезеш с него.

Кет я погледна изненадано.

— Какво!

Очите на Пейдж проблеснаха.

— Защо не? Щом иска да играе игрички, да му помогнем… само че ще играе нашата игра.

Кет се наведе напред.

— Продължавай.

— Той има тридесет дни, нали така? Когато те покани да излезете, ти ще си отзивчива, мила и любвеобилна. Искам да кажа, че ще си абсолютно луда по него. Ще го побъркаш. Единственото нещо, което няма да сториш, Бог да те поживи, е да легнеш с него. Ще му дадем урок за пет хиляди долара.

Кет се сети за доведения си баща. Това бе начин да си отмъсти.

— Харесва ми идеята — призна тя.

— Искаш да кажеш, че ще го направиш, така ли? — попита Хъни.

— Да.

Кет изобщо не разбра, че с тези думи подписа смъртната си присъда.

Джейсън Къртис не можеше да забрави Пейдж Тейлър. Той позвъни на секретарката на Бен Уолас.

— Здрасти. Обажда се Джейсън Къртис. Трябва ми телефонният номер на доктор Пейдж Тейлър.

— Разбира се, мистър Къртис. Момент. — И тя му даде номера.