Сидни Шелдън - Лекарки

Тя се обърна към Къртис.

— Можете ли да назовете трите вида тумори?

Той я зяпна.

— Боя се… че не.

„Разбира се, че не.“

— На епикарда. На миокарда. На ендокарда.

Къртис погледна Пейдж и се усмихна.

— Това наистина е интересно.

„Божичко! — помисли си Пейдж. — Независимо дали е племенник на доктор Уолас, или не, аз бързо ще се отърва от него.“

Спряха при следващия пациент и когато свърши с прегледа, Пейдж изведе групата в коридора, за да не я чуят пациентите.

— Тук имаме случай на силно тироидно смущение, с температура и остра тахикардия. Появи се след операция. — Тя се обърна към Джейсън Къртис. — Как бихте лекували в случая?

Той постоя замислен един миг. После каза:

— Нежно?

Пейдж успя да се овладее.

— Вие не сте му майка, вие сте негов лекар! Той се нуждае от поставяне на системи, за да се пребори с обезводняването, наред с интравенозно инжектиране на йод и антитироидни лекарства и успокояващо за конвулсиите.

Джейсън кимна.

— Звучи правилно.

Визитацията премина все в този дух. Когато приключиха, Пейдж извика Джейсън Къртис настрани.

— Имате ли нещо против да бъда откровена с вас?

— Не. Съвсем не — каза той любезно. — Ще ви бъда благодарен.

— Потърсете си друга професия.

Къртис постоя със сбърчени вежди.

— Мислите, че не ставам за тази, така ли?

— Честно казано, не. Не ви е приятна, нали?

— Всъщност не.

— Тогава защо я избрахте?

— Да ви кажа правичката, принудиха ме.

— Е, предайте на доктор Уолас, че греши. Мисля, че трябва да си намерите нещо друго, с което да запълните живота си.

— Ценя откровеността ви — рече Джейсън Къртис искрено. — Чудя се дали не бихме могли да го обсъдим по-подробно. Ако не сте заета тази вечер?…

— Нямаме какво повече да обсъждаме — прекъсна го Пейдж рязко. — Можете да кажете на вуйчо си…

В този миг се появи д-р Уолас.

— Джейсън! — извика той. — Търсих те навсякъде. — Обърна се към Пейдж. — Виждам, че сте се запознали.

— Да, запознахме се — отвърна Пейдж мрачно.

— Добре. Джейсън е архитектът, който се занимава с проектите на новото крило на болницата, което ще строим.

Пейдж замръзна на място.

— Какъв е?

— Да. Не ти ли каза?

Тя почувства как се изчервява.

„Не ви ли е казал никой, че на визитация се носи бяла престилка?“

„Тогава защо я избрахте?“

„Да ви кажа правичката, принудиха ме.“

„Аз го принудих!“

На Пейдж й се искаше да потъне вдън земя. Беше се показала такава глупачка. Тя се обърна към Джейсън.

— Защо не ми казахте кой сте?

Той я наблюдаваше развеселен.

— Всъщност вие не ми дадохте възможност.

— Не ти е дала възможност за какво? — попита д-р Уолас.

— Ако ме извините… — рече Пейдж притеснено.

— И все пак какво ще кажете за вечерята?

— Не ям. Заета съм. — И Пейдж изчезна.

Джейсън гледаше подире й с възхищение.

— Каква жена.

— Да, нали? Да идем ли в кабинета ми да поговорим за новия проект?

— Чудесно.

Но мислите му се въртяха около Пейдж.

Беше юли — време за ритуала, който се повтаряше всяка година във всички болници на Съединените щати, когато пристигаха новите стажант-лекари, за да поемат пътя си към същинската практика.

Медицинските сестри очакваха с нетърпение поредната реколта от стажант-лекари с намерение да пипнат онези, които можеха да се окажат добри любовници или съпрузи. В деня, когато дойдоха новите стажант-лекари, почти всички женски погледи се приковаха в д-р Кен Малори.

Никой не знаеше защо Кен Малори бе преместен от скъпа частна болница във Вашингтон в окръжна болница „Ембаркадеро“ в Сан Франциско. Беше стажант-лекар пета година и се занимаваше с обща хирургия. Носеха се слухове, че трябвало набързо да напусне Вашингтон заради любовна връзка със съпругата на виден конгресмен. Говореше се и друго, че някаква медицинска сестра се самоубила заради него и затова го помолили да се махне. Медицинските сестри обаче бяха сигурни в едно, че Кен Малори е без съмнение най-красивият мъж, когото са виждали. Бе висок и атлетично сложен, с къдрава руса коса и лице, което би изглеждало страхотно на киноекран.

Малори се вля в болничното ежедневие, като че ли винаги бе работил тук. Беше чаровник и почти от самото начало медицинските сестри се избиваха за вниманието му. Вечер подир вечер другите лекари гледаха как Малори се оттегля в някоя празна дежурна стая с различна сестра. Репутацията му на жребец стана пословична в болницата.