Сидни Шелдън - Лекарки

Когато излязоха от кабинета му, Кет рече:

— Болницата е голяма. Ще ни трябва Шерлок Холмс.

— Не, няма — отвърна Пейдж тъжно. — Знам кой е.

Мич Кембъл бе един от любимите лекари на Пейдж. Той бе приятен побелял мъж над петдесет години, винаги във ведро настроение и сред най-добрите хирурзи в болницата. Напоследък Пейдж бе забелязала, че редовно закъснява за операции и че ръцете му видимо треперят. Той гледаше все Пейдж да му асистира и обикновено я оставяше да извърши по-голямата част от работата. Насред операция ръцете му се разтреперваха и той й връчваше скалпела.

— Не се чувствам добре — промърморваше. — Ще поемеш ли ти?

И напускаше операционната.

Състоянието му тревожеше Пейдж. Сега тя знаеше. Чудеше се какво да стори. Разбираше, че ако разкаже за това на д-р Уолас, д-р Кембъл ще бъде уволнен или, което е още по-лошо, кариерата му ще бъде съсипана. От друга страна пък, ако не направеше нищо, поставяше под заплаха живота на пациентите. „Може би бих могла да поговоря с него — помисли си Пейдж — и да настоявам да се лекува.“ Тя обсъди въпроса с Кет.

— Сериозен проблем — съгласи се Кет. — Той е приятен човек и добър лекар. Ако го наклепаш, е свършен, но ако пък не кажеш, все ще трепериш заради белите, които може да направи. Какво мислиш, че ще стане, ако поговориш с него?

— Сигурно ще отрече, Кет. Това е обичайната реакция.

— Да, трудничко е.

На другия ден Пейдж имаше по график операция с д-р Кембъл. „Дано да не съм права — молеше се тя. — Дано да дойде навреме и да си свърши работата докрай.“

Кембъл закъсня с петнадесет минути и насред операцията каза:

— Продължи ти, ако обичаш, Пейдж. Ще се върна след малко.

„Трябва да поговоря с него — реши Пейдж. — Не мога да му съсипя кариерата.“

На следващата сутрин, когато Пейдж и Хъни пристигнаха на лекарския паркинг, Хари Бауман спря до тях с червеното ферари.

— Каква красива кола — каза Хъни. — Скъпа ли е? Бауман се разсмя.

— Ако говорим честно, не можеш да си я позволиш.

Пейдж обаче не ги слушаше. Тя гледаше колата и си мислеше за мансардното жилище, щедрите празненства и моторницата. „Бил съм достатъчно хитър да се сдобия с умен баща. Остави ми всичките си пари.“ А в същото време Бауман работеше в окръжна болница. Защо?

След десет минути Пейдж беше в отдел „Кадри“ и разговаряше с Карен — секретарката, която се занимаваше с досиетата.

— Карен, ще ми направиш ли една услуга? Да си остане между нас, но Хари Бауман ме покани да излезем, а пък аз имам чувството, че е женен. Ще ми разрешиш ли да погледна досието му?

— Разбира се. Тези ебливи копелета. Все не им стига, брей! — Тя отиде до една кантонерка и намери онова, което търсеше. Подаде на Пейдж някакви документи.

Пейдж бързо ги прегледа. В молбата на д-р Бауман пишеше, че идва от малък университет в Средния запад и че докато следвал, работил, за да се издържа. Беше анестезиолог.

Баща му беше бръснар.

Хъни Тафт бе загадка за повечето лекари в окръжна болница „Ембаркадеро“. Сутрин на визитация изглеждаше несигурна в себе си. След обяд обаче като че ли ставаше друг човек. Знаеше изненадващо много за всеки пациент и поставяше стегнати и точни диагнози.

Един от старшите стажант-лекари я обсъждаше със свой колега.

— Проклет да съм, ако разбирам нещо — рече той. — Сутрин срещу доктор Тафт се трупат оплаквания едно подир друго. Непрекъснато допуска грешки. Нали знаеш онзи виц за медицинската сестра, която не правела нищо както трябва. Лекарят се оплаква, че й казал да даде на пациента от четвърта стая три хапчета, а тя дала на пациента от трета стая четири хапчета, и още недовършил, я вижда как гони един гол пациент по коридора със съд с гореща вода. „Ето пак — въздъхва докторът, — наредих й да му пробие цирея! 1 1 На английски boil — цирей, също и вря, възварявам. — Б.пр. “

Колегата му се разсмя.

— Та това е доктор Тафт. Следобед обаче е направо блестяща. Диагнозите й са правилни, бележките й са чудесни и е страхотна умница. Сигурно гълта някакви вълшебни хапчета, които действат само следобеда. — Той се почеса по главата. — Недоумявам.

Д-р Натан Ритър бе педант, човек, който живее и работи като по книга. Въпреки че му липсваше истински блясък, той бе кадърен и предан на професията си и очакваше същото и от своите сътрудници.

Хъни има нещастието да бъде включена в екипа му.

Първо спряха в едно отделение с десетина пациенти. Единият от тях в момента си довършваше закуската. Ритър погледна картона му.