Сидни Шелдън - Лекарки

Мистър Нютън поклати глава.

— Ние сме от Свидетелите на Йехова. Господ няма да го остави да умре, а аз не ще позволя да бъде омърсен с нечия чужда кръв. Жена ми го е довела тук. Тя ще бъде наказана за това.

— Мистър Нютън, мисля, че не схващате сериозността на положението. Ако не го оперираме веднага, синът ви ще умре.

Мъжът я погледна и се усмихна.

— Не познавате пътищата Господни.

Пейдж се ядоса.

Може и да не познавам пътищата Господни, но зная достатъчно за скъсаните далаци. — Тя извади лист хартия. — Той е непълнолетен и ще трябва да дадете съгласието си за операцията. — Пейдж протегна листа.

— А ако не подпиша?

— Е… тогава не можем да оперираме.

Той кимна.

— Нима смятате, че сте по-могъщи от Бога?

Пейдж го гледаше втренчено.

— Няма да подпишете, така ли?

— Не. По-висша сила от вас ще помогне на сина ми. Ще видите.

Когато Пейдж се върна в отделението, шестгодишният Питър Нютън бе изгубил съзнание.

— Няма да издържи — каза Чан. — Изгубил е твърде много кръв. Какво ще правиш?

Пейдж взе решение.

— Откарайте го в Първа операционна зала. Веднага.

Чан я погледна изненадано.

— Баща му е променил решението си, така ли?

Пейдж кимна.

— Да. Промени го. Да тръгваме.

— Толкоз по-добре за теб. Разговарях с него цял час и не можах нищо да постигна. Каза, че Господ щял да се погрижи за сина му.

— Господ точно това прави — увери го Пейдж.

Бенджамин Уолас бе толкова сърдит, че гласът му изневеряваше.

— Как сте могли да направите такова възмутително нещо? Прелели сте му кръв и сте го оперирали без разрешение? Вие сте нарушили закона!

— Спасих живота на момчето!

Уолас си пое дълбоко дъх.

— Трябваше да получите съдебно разрешение.

— Нямаше време — каза Пейдж. — След десет минути щеше да е мъртъв. Господ е бил зает другаде.

Уолас крачеше напред-назад.

— Какво ще правим сега?

— Ще вземем разрешение от съда.

— За какво? Вече сте извършили операцията.

— Ще сложа задна дата. Никой няма да разбере.

Уолас задиша учестено.

— Исусе! — Той попи потното си чело. — Това може да ми струва мястото.

Пейдж го изгледа продължително. После се обърна и тръгна към вратата.

— Пейдж?…

— Да — спря се тя.

— Вече никога няма да правиш така, нали?

— Освен ако не ми се наложи — увери го Пейдж.

Всички болници имат неприятности с кражбата на опиати. По закон наркотичните вещества трябва да се вземат срещу подпис, но колкото и добре да е организирана охраната, наркоманите почти без изключение си намират начини да я заобиколят.

В окръжна болница „Ембаркадеро“ бе възникнал сериозен проблем. Маргарет Спенсър реши да разговаря с Бен Уолас.

— Не знам какво да правя, докторе. Фентанилът ни все изчезва.

Фентанилът е наркотично вещество, към което човек бързо се пристрастява и което се използва като обезболяващо средство.

— Колко липсва?

— Доста големи количества. Ако бяха само няколко шишенца, би могло да се намери някакво невинно обяснение. Но вече изчезва редовно. Над дузина шишенца седмично.

— Имате ли някаква представа кой би могъл да го взема?

— Не, сър. Разговарях с охраната. И те се чудят.

— Кой има достъп до аптечния пункт?

— Това е проблемът. Повечето анестезиолози, както и по-голямата част от сестрите и хирурзите.

Уолас се замисли.

— Благодаря, че ми съобщихте. Ще се заема веднага.

— Благодаря ви, докторе. — Сестра Спенсър излезе.

„Само това ми липсваше“, помисли си Уолас сърдито. Предстоеше заседание на настоятелския съвет на болницата и имаше достатъчно други проблеми за решаване. Бен Уолас познаваше добре статистиката. Над десет процента от лекарите в САЩ се пристрастяваха по различно време или към наркотиците, или към алкохола. Лесният достъп до опиатите ги превръщаше в изкушение. За един лекар не представляваше трудност да отвори шкафа с лекарства, да извади онова, което му трябва, и с помощта на турникет и спринцовка да си направи инжекция. Един наркоман трябваше да се инжектира на всеки два часа.

Сега това ставаше в неговата болница. Налагаше се да предприеме нещо преди настоятелския съвет. „Ще се отрази зле на репутацията ми.“

Бен Уолас се чудеше на кого да се довери, за да му помогне да открие виновника. Трябваше да внимава. Беше сигурен, че нито д-р Тейлър, нито д-р Хънтър бяха замесени в това, и след доста размишления реши да използва тях.

Изпрати да ги повикат.

— Искам от вас една услуга. — И им обясни за изчезващия фентанил. — Отваряйте си очите на четири. Ако някой от лекарите, с които работите, излиза от операционната за малко насред операция или пък проявява други признаци на наркомания, държа да ми съобщите. Следете за сипмтоми в поведението — депресия или резки промени на настроението, или закъсняване, или неспазване на ангажиментите. Ще съм ви признателен, ако запазите разговора ни в пълна тайна.