Виктор Юго - Парижката Света Богородица

— Той изчезна, монсеньор! — отвърна един войник.

— Слушай, бабушкеро — продължи началникът. — Недей да ме лъжеш. Били ти дали да пазиш една магьосница. Какво направи с нея?

Отшелницата се побоя да отрече всичко, за да не събуди подозрения, и отвърна с престорено искрен и начумерен вид:

— Ако говорите за едно високо момиче, което ми тикнаха в ръцете преди малко, ще ви кажа, че то ме ухапа и аз го пуснах. Това е то. Не ме безпокойте повече.

Началникът се намръщи озадачен.

— Не се опитвай да ме лъжеш, старо плашило — подзе той. — Аз се наричам Тристан Отшелника и съм приближен на краля. Разбра ли? Тристан Отшелника! — Той огледа Гревския площад. — Точно тук това име е добре познато!

— Може да сте и Сатана Отшелника — отвърна Гюдюл, у която проблесна искрица надежда, — но нямам какво друго да ви кажа и не ме е страх от вас.

— Тю да се не види! — извика Тристан. — И тази вещица си я бива! Така значи? Младата магьосница избяга, а накъде пое?

Гюдюл отвърна равнодушно:

— Струва ми се, че към улица „Мутон“.

Тристан извърна глава и даде знак на отряда си да се приготви за път.

— Монсеньор — обади се внезапно един стрелец, — попитайте старата вещица защо пръчките на прозорчето й са изпочупени.

Този въпрос отново хвърли в тревога злочестата майка. Тя не загуби обаче напълно присъствие на духа.

— Те са си, открай време така — заекна тя.

— Ами! — удиви се стрелецът. — До вчера все още си стояха като черен кръст и будеха благочестиви мисли.

Тристан погледна изкосо отшелницата.

— Струва ми се, че нашата лелка се смути.

Нещастницата почувствува, че всичко зависи от хладнокръвието й, и въпреки смъртната си тревога избухна в смях. На какво ли не са способни майките!

— И таз добра! — възрази тя. — Този човек трябва да е пиян. Преди повече от година една кола с камъни се блъсна в прозорчето и издъни решетката. Малко ли клех каруцаря!

— Вярно е — каза друг стрелец. — И аз видях това.

Винаги се намира някой, който е видял всичко. Този неочакван свидетел ободри отшелницата, която се чувствуваше по време на разпита като човек, който върви над пропаст по острие на нож.

Съдено й беше да бъде тласкана едно след друго от надеждата към отчаянието.

— Ако каруцата е направила това — поде първият стрелец, — краищата на решетката щяха да бъдат закривени навътре, а не навън, както сега.

— Я виж ти! — каза му Тристан. — Ти имаш нюх на следовател от Шатле. Е, какво ще отговориш на това, старухо?

— Боже мой! — възкликна тя с треперещ от сълзи глас, изпаднала в безизходно положение. — Заклевам ви се, монсеньор, че каруцата счупи пречките. Нали чухте, че този човек сам е видял. Пък и каква връзка има това с вашата циганка.

— Хм! — промърмори Тристан.

— Дявол да го вземе! — поде първият стрелец, поласкан от похвалата на превото. — Личи си, че е счупено наскоро.

Тристан поклати глава. Тя побледня.

— Кога, казваш, мина тази каруца?

— Че знам ли, монсеньор, преди месец или може би две седмици.

— Преди малко каза година — забеляза войникът.

— Това става вече подозрително.

— Монсеньор — извика тя, все така плътно долепена до прозорчето, треперейки да не би да се усъмнят и да надзърнат в килията. — Кълна ви се, монсеньор, че една каруца счупи решетката. Кълна ви се в светите ангели от рая. Ако не е било така, нека бъда прокълната навеки, готова съм да се отрека от бога!

— Много горещо се кълнеш! — забеляза Тристан и я обгърна с инквизиторския си поглед.

Бедната жена чувствуваше, че все повече губи самообладание. Тя допусна няколко грешки и разбираше ужасена, че съвсем не казва това, което трябва.

В този момент пристигна един войник и извика:

— Монсеньор, старата вещица лъже. Магьосницата не е избягала по улица „Мутон“. Веригата е била опъната през цялата нощ и пазачът не е видял никого.

Тристан, чието лице ставаше все по-мрачно, се обърна към отшелницата.

— Какво ще отговориш на това?

Тя се опита да се справи с новото затруднение.

— И аз не знам, монсеньор, може и да съм се излъгала. Имате право наистина, струва ми се, че мина реката.

— Ами че реката е точно на противоположна посока! — възкликна превото. — При това не изглежда твърде вероятно да е пожелала да се върне в Сите, откъдето я гонят. Ти лъжеш, бабушкеро!

— А освен това — добави първият войник, — нито от тази страна на реката, нито от другата има лодка.

— Може би е преплувала — отвърна отшелницата, бранейки всяка педя от позициите си.