Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Тенсор не я слушаше.

— Да, прави сте… Злоупотребих с доверието ви. Защо да ме следвате? Изберете си друг — повтори по-силно. — Твърде уморен съм да нося и занапред това бреме.

Седна на пода и ги принуди да го гледат от горе на долу, но въпреки това другите се смутиха, а не той.

— Сред нас няма водач — каза отново Малиен, — затова няма да избираме. Трябва да се подчиняваме на Синдиците.

— Аз няма да се подчинявам на групичка, която не стига до съгласие — заяви Тенсор. — След Тар Гаарн поверихме властта на Синдиците. Вижте докъде стигнахме!

Малиен размаха юмрук.

— Ти си присвои властта, ето докъде!

— Избирайте или аз ще поема по свой път.

Тенсор наведе глава, тресеше се от сдържаното напрежение. Останалите аакими поспориха и Селиал застана пред него.

— Решаваме да ни ръководят Синдиците.

— Значи сам ще си проправям пътя… — горестно отрони Тенсор.

— Не — отсече Селиал, макар че едната й буза трепкаше. — Не сме съгласни. Ти ще ни се подчиниш или ще те прогоним. Утре тръгваме към нашите градове на изток. Веднага ще се подготвим да отпътуваме. А ти ще ни дадеш Огледалото.

Тенсор изглеждаше ужасно. Изправи се е голямо усилие и повлече крака по коридора. Мина край Лиан и хвана ръката му.

— Ела. До сутринта имаме много работа.

Лиан потъна в покруса. Толкова очакваше от идването си в Катаза, а само щеше да добави няколко глави към сказание, което никога нямаше да довърши.

Тенсор пак изпадна в гняв и го изгони от залата. Лиан доста охотно отиде при другите аакими в крепостта, радваше се, че може да им помогне в трескавата подготовка, за да е зает с нещо. Не проумяваше обаче промяната, настъпила и у тях, и у Тенсор. Защо се разбунтуваха? Защо той отстъпи? Явно още не знаеше нищо за този народ.

Дори не му се мислеше какво ще преживее при втория поход през пустинята в горещата пролет. Все пак бе постигнал някакво разбирателство с Тенсор, който не му се доверяваше, затова пък донякъде ценеше ума му. Понаучи го на писмеността, която малцина освен аакимите познаваха, а за един летописец това беше безценно съкровище. Подозираше, че щом Тенсор беше готов да сподели с него толкова строго пазена тайна, значи не очаква нищо от бъдещето.

Сутринта всички се събудиха по тъмно, взеха раниците и снаряжението си и минаха по моста към Голямата кула. Почакаха на стъпалата под площадката и Тенсор излезе.

— Ти готов ли си? — попита Селиал, защото той носеше само Огледалото.

— Да, готов съм — намръщено отговори Тенсор.

— Тогава ми дай Огледалото — аз ще се грижа за съхранението му от името на Синдиците.

Селиал протегна ръка с усмивка, на която той не отвърна. Лиан забеляза, че кокалчетата на юмруците му са побелели.

— Уви — избоботи Тенсор, — отричам се от моята раса и от моя свят. Вече не съм ааким. Никога няма да ви дам Огледалото. Вие тръгвайте, щом искате, аз ще остана в Катаза.

Явно другите очакваха това, защото се устремиха нагоре по стъпалата. Щом стъпиха на площадката, Тенсор вдигна ръка и те спряха.

— Не ми се противопоставяйте.

В един безкраен миг изглеждаше, че аакими ще се нахвърлят срещу ааким, но никой не искаше това. Тенсор бавно отстъпи нагоре и те не тръгнаха след него. От следващата площадка той подкани властно:

— Лиан!

Отново го подчини с лекота на волята си. Лиан закрачи към него без да иска. Малиен го сграбчи.

— Нима ще ме принудиш да вдигна ръка срещу тебе ? — дрезгаво се обади Тенсор. — Ще го направя.

— Остани тук, щом си решил. Знаеш, че не бих ти сторила зло, но Лиан ще дойде с нас, ще отнесем и Огледалото. — Тя се озърна през рамо. — Имам ли подкрепата на Синдиците?

Селиал застана до нея, последвана от всички, дори Хинтис и Баситор.

Вените по шията на Тенсор изпъкнаха.

— Ще си послужа със заклинанието! — изрева той. — Помислете добре!

— Не! — кресна и Малиен. — Стига сме отстъпвали пред твоите приумици! Ти си луд!

— Нека да съм луд. Но чуйте какво ще ви кажа — хубавичко огледайте този летописец. Свалете му очилата, изтъркайте мазилото от кожата му. И какво виждате? Зейн с клеймото на Рулке! Помощник на врага сред нас. Коварен порочен зейн, чиито предтечи ни предадоха в прастари времена. Ти ще го изтърпиш ли, Баситор? Ами ти, Хинтис? Ще го изтърпи ли някой от вас освен онази, която го прикриваше още откакто избягахме от Туркад?

Лиан пощуря от страх. Баситор хвърли очилата му на пода и ги стъпка. Хвана брадичката му и го погледна в лицето.

— Вижте очите… — Разкъса и ризата му. — Вижте и белите петна по гърдите му.