Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Тес! — развика се Каран и хукна по калдъръма на крайбрежната улица с риск да цопне във водата.

На един от корабите едра фигура в торбести дрехи се откъсна от заниманията си. По загрубялото лице заигра широка усмивка.

— Я, малката Каран! — протегна ръце Тес. — Понапълняла си, откакто те видях за последен път. Къде беше?

— До средата на Сухото море и обратно.

— Виж ти! — стъписа се капитанката. — Твоите сухожилия май ще да са от стомана. Преди беше кожа и кости и не ми се вярваше, че можеш да минеш от единия до другия край на пристанището в Ганпорт. Е, намери ли каквото търсеше? А-а, виждам… Намерила си го.

Лиан тъкмо догонваше Каран.

— Това е най-скъпият ми приятел — Лиан от Чантед. — Тя го избута напред. — Лиан, запознай се с Тесариел, собственичката на този кораб. Тя и екипажът й ловят бамунди в морето.

Яката жена така се взираше в младежа, че го притесни.

— Разказвачът!… — промърмори тя. — Подходящ си за нея. Доскоро беше доста прочут, спомням си.

— И пак ще бъда, щом свърши тази бъркотия — смънка той.

— Каран, нещо лошо ли се случи със стареца? Да не си го зарязала в Сухото море?

— Шанд си тръгна по друг път от Флуд преди няколко дни.

— Щом е тъй, ще има повече за нас! Я елате с мен. — Обви китката на Каран с пръсти, от които нямаше измъкване. — Знаеш ли, заради тебе си навлякох такива неприятности, че не е за разправяне.

Каран се смути, Тес обаче се хилеше.

— Не се стряскай де, беше преди половин година. Някой в Ганпорт ме изпорти… и като си помисля, трябва да е била твоята дружка ханджийката. Чума да порази и нея, и скапаната й баня! Лиан, приятелката ти престраши ли се да разправи историята с банята?

Каран поаленя.

— А, не — засмя се той, — но много ще се радвам да я чуя от вас.

— Впрочем — не млъкваше Тес, — когато оня капитан на Игър… хлунът Зарет, сигурно го помниш…

— Ами аз дори не го видях — напомни Каран, — защото се свирах на дъното в цял кош с риба…

— И тази историйка е пропуснала да ми разкаже! — прихна Лиан.

— Та когато оня се освести от отровата на октопода и узна, че съм ти помогнала да офейкаш, хич не му станах симпатична. Голяма късметлийка си, че сезонът за лов на бамунди беше свършил, щото щях да те хвана да ми търкаш палубата за има-няма хиляда седмици, та да си наваксам загубите заради тебе.

Тес се смееше и предните й зъби лъщяха, целите в злато.

— Поне ти обещах — промърмори Каран — при следващата ни среща да чуеш какво ми се е случило.

— Вярно, вярно! И ако не се лъжа, аз пък обещах моята отплата да е пиршество с бамунди. Ето, пак ти е провървяло — новият сезон за риболов започна само преди две седмици, а по-вкусна риба от тазгодишната не съм хапвала. Ще ми дойдете ли на гости довечера?

— Нали уж живееш в Ганпорт!

— Когато реших да се крия тук, направо се влюбих в градчето, пък Ганпорт и без това си го мразех. Ще живея в Сифтах до последния си ден.

От пръв поглед си личеше какви печалби трупа Тес от продажбите на риба — сега имаше прекрасна стара къща, сгушена на носа, вдаден в морето, със слънчеви веранди и вътрешен двор с фонтанче.

Вечерта бе задушна и те предпочетоха да седят на верандата. Тес изпече половин кош бамунди на скара. Натъркваше огромните розовеещи филета с розмарин и чесън, а накрая ги поднасяше с кълцан лук и резенчета ароматен зелен лимон, който си късаше направо от храст в двора.

Опразниха голяма кана жълто вино, после и друга с тъмновиолетово, докато Каран разкаже всичките си премеждия, откакто Мейгрейт беше дошла в Готрайм да я моли за помощ. Тес слушаше мълчаливо, само понякога ахваше, впечатлена от поредното щуро приключение.

— Хъм… — проточи накрая. — Нищо по-смайващо не бях чувала през целия си живот. С това си заслужи поне още една вечер, прекарана в тъпчене с бамунди. Ама нали съм си стара стипца, ще запазя угощението за следващата ни среща, та да чуя и как е свършило всичко. Да беше станала разказвач… — Изгледа ухилено Лиан, който спеше в креслото си. — Ей, момче, я да се разсъниш! Остана половин кана, а ти хич не помагаш в пиенето.

Лиан се размърда вкиснат и Каран се досещаше за причината. През цялото време си бе мълчал за похожденията им по заповед на Мендарк, а удоволствието да разказва му липсваше ужасно.

— И сега накъде? — попита Тес. — В Туркад хич не е спокойно, да знаеш.

— Тръгнала съм към Готрайм в Банадор. Там е моят дом.

— Аз първо ще се отбия в Чантед — ненадейно заяви Лиан.

— В Чантед! — ококори се Каран. — Забраниха ти да се връщаш, ако не си забравил! И защо толкова ти се иска да отидеш там?