Иън Ървайн - Тъмна е луната

Рулке се оттласна от пода, но се подпря на рамото му.

— От прастари времена не ми е било толкова зле.

Разгледа отражението си в своята странна машина — мехурите по лицето и кръвясалите очи. Пръстите и дланите му бяха обгорени от сблъсъка с енергията в изумруда на Игър, а и имаше рана от ножа на Каран.

Произнесе напевно слова, с които май пребори за малко изтощението. Напрегна мускулите си и се задържа на крака.

— Не бива да си позволявам отдих засега. Тепърва имам да правя и да научавам много неща. И ти можеш да ми помогнеш! — добави той властно.

Разтревоженият Лиан се отдръпна. Подът отново беше твърд под ботушите му. Рулке го догони с лекота. Как успя да се опомни за толкова кратко време?

— Е, ще имам ли подкрепата ти? — благо попита каронът и го хвана под ръка. — Ще бъдеш възнаграден щедро. Но ако не се съгласиш…

— Дръж се — нареди Талия.

Изпълзя нагоре покрай Малиен, като внимаваше да не закачи рамото й, и хвана здравата й ръка.

— Шанд, можеш ли да я буташ?

Старецът просто се надигна, докато краката на Малиен опрат в раменете му, издърпа се яростно по стъпалата и тримата се търкулнаха на кълбо в залата с портала.

Стените се разделяха. Подът се накланяше все повече, част от тавана падна и внезапен грохот оповести рухването на една от деветте каменни спирали. Талия метна Малиен на рамо и се учуди, че дребничката жена тежи толкова. Заедно с Шанд запристъпя през парчетиите и разкривените останки от металната врата.

Щом излязоха на площадката, се спънаха в труп на жена — Тел, яката майсторка на механизми, смазана от паднал камък. Стълбата беше осеяна с отломки, които се трупаха непрекъснато. Спиралите на кулата продължаваха да се разместват. Изведнъж кулата се люшна в обратната посока и процепите изчезнаха.

— Продължавай! — изхърка Шанд. — Малко остана!

Каменни отломки се търкаляха с тропот по стълбите. Един голям къс удари Шанд в гърба и той се присви. Но за радост на Талия след миг отново се изправи. Носът му бе разбит и кървеше.

След малко пред тях беше западният мост от Голямата кула към крепостта. Изтръгнаха от себе си сили за последен тромав бяг, щом видяха как кулата се накланя повторно. В началото на моста зееше дупка. Навсякъде около тях се срутваха камъни.

Талия очакваше да й се пръсне сърцето, когато прескочи дупката с Малиен на раменете си и двете се хързулнаха по моста. Малиен изпищя. Талия се надигна на колене и осъзна, че е немислимо да носи другата жена нататък. От одраните й колене потече кръв. И Шанд не беше по-добре. Запълзяха по плитката дъга на моста уверени в скорошния си край, защото целият свят наоколо сякаш се разпадаше.

Талия се канеше да легне в очакване на смъртта, но дотичаха Осейон и неколцина аакими. Грабнаха тримата за раменете и краката и препуснаха по моста, тъкмо когато каменната му настилка започна да се изронва от металния скелет.

Късовете камък се удряха един в друг и се разделяха. Ту се отваряха широки цепнатини, ту пак се скриваха. Пришпорени от паниката, носачите скачаха с пъргавината на планински кози. Миг преди мостът да пропадне под краката му, Осейон хвърли Талия на площадката и се метна до нея. Талия се обърна и гледката се вряза завинаги в паметта й.

Голямата кула се наклони още малко. От средата до върха й изскачаха облачета прах, после въжетата се изтръгнаха и навивките на каменните спирали се разделиха. За миг-два изглеждаше, че ще паднат всяка в своя посока, но с рухването си кулата започна да се рони от върха надолу. Горната й половина се срути с неописуем тътен вдясно, върху куполите и шпиловете на твърдината, като събори повечето от тях. Късчета лазурит свиреха във въздуха, едно сцепи бузата на Шанд. Дебело крепежно въже прелетя със свистене и помете най-широкия купол на крепостта.

Последен падна платиненият връх, закачи края на твърдината с оглушителен звън, смачка се и увисна. По-ниските етажи на кулата също се срутиха и всичко се скри в непрогледна пушилка.

Когато тътенът стихна и прахолякът се слегна, всички се вгледаха безмълвно в останките. Пет каменни спирали се бяха прекършили на равнището на моста, остатъци от другите четири стърчаха скупчени и назъбени, крепеше ги полукръг от злато и лазурит. Две разръфани въжета още се люлееха от краищата. Отляво и зад тях крепостта беше почти невредима, отдясно имаше само развалини.

— Сега вече ни е спукана работата — изръмжа Мендарк. — Няма да отворим портал, за да се приберем. Волю-неволю ще прекосяваме Сухото море през лятото ! Никой не е успявал. Благодаря ти, Игър! Ти превърна вероятната победа в пълен разгром.