Иън Ървайн - Тъмна е луната

На десетото утро Шанд изведнъж усети, че въздухът е замрял. Игър стоеше до палатката в очакване на единственото нещо, което виждаше по-ясно — светилото. Шанд обаче се изненада от друга гледка — сигнален огън, запламтял ярко в далечината.

— Ама че странно! — сподели той с Игър. — На планината има светлина.

Игър му позволи да го обърне в тази посока. Примижаваше напрегнато и накрая от очите му потекоха сълзи.

— Рулке… — изхриптя в безпомощен ужас.

Каран се върна запъхтяна, понесла съд с формата на пясъчен часовник, от който плискаше вода. Изуми се, че заварва Рулке изправен и наглед освежен. В душата й отново се прокрадна страх. Загриза я желанието да хукне накъдето й видят очите.

Но какво правеха той и Лиан? Стояха с гръб към нея, вторачени в творението. Лиан вдигна глава към великана, стори й се, че го поглежда съзаклятнически. Дори отдалеч личеше нетърпението на Лиан, възбудата, в която го бяха хвърлили думите на Рулке. Стъписващата машина трепкаше във въздуха подобно на мираж. „Ох… Знам, че по воля не можеш да се мериш с Рулке, но защо поне не опиташ да устоиш?“

Лиан я зърна и Рулке усети присъствието й.

— Каран — подхвана с глас, сладък като течен шоколад. — Ела при нас.

Думите „при нас“ я поразиха в сърцето. Толкова бързо ли бе омекнал Лиан? Спомни си предупреждението на Шанд, че зейните не заслужават доверие заради гибелната си любознателност.

— Каран, успяхме! — провикна се Лиан. — Порталът остана отворен.

— А ако и ти си сговорчива — вметна Рулке, — може дори да те върна през портала.

„И ти“? Какво й внушаваше? Паниката се надигна, усети преобръщане в гърдите.

За да се овладее, тя се озърна към плочата, която още блещукаше — чудо, на което вече не се надяваше. Трябваше да замъкне някак Лиан към портала. Не можеше обаче да се свърже мислено с него, без Рулке да научи.

— Донесох малко вода — отрони тя с равен глас. — Искаш ли да се погрижа за раните ти?

Погледът на Рулке я пронизваше. Тя се извърна, защото не се съмняваше, че е разгадала какво се върти из ума му. Преценяваше я по опърпаните дрехи и рошавата коса, по ниския ръст и младостта й, по простодушието в зелените очи. Може би нямаше да открие заплаха в нея и щеше да сметне раната от ножа, която му беше нанесла в Катаза, за обикновена случайност.

Още първите му думи я лишиха от илюзиите.

— Ясно е, че си мой враг и никога няма да те привлека на своя страна, колкото и незначителна да изглеждаш. Няма да те подценя повторно, особено при тази прилика със страшната за мен Елиенор. Особено при смелостта ти, по която надмина всички могъщи люде, събрали се в Катаза. Опасна си, и то много, но въпреки това ще те покоря. Нуждая се от другата ти дарба, за която ти едва си започнала да подозираш . Толкова често съм достигал съзнанието ти, когато спиш, че май те познавам по-добре, отколкото ти самата.

Усмихна й се хищно и пристъпи към нея, а тя си спомни за кошмарите по пътя от Физ Горго и ужасната нощ недалеч от Нарн. Нейното малодушие я бе подтикнало да призове за помощ, а той бе използвал връзката, за да пробуди верните си гашади. Ако не беше тя, нямаше да потопят в кръв Шазмак.

Каран се дръпна рязко и съдът с водата изтрака на пода. Тя се наведе да го вдигне, но част от съдържанието му вече се бе разляла и бързо се превръщаше в лед.

Паниката й се развихряше неудържимо. Не направеше ли нещо незабавно, двамата с Лиан бяха обречени. В ума й се появи зачатък на план.

— Достигал си го, казваш… Може и мъничко да си ми повлиял. Но да се възползваш от дарбата?! Никога!

Тя се изплю върху черния му ботуш.

Рулке стисна юмрук и ръката му се разтрепери. Пак опита да я доближи и кракът му се подгъна. Разтръска схванатите си пръсти и се взря в нея по-внимателно.

— Лесно прониквам в скритите ти мисли. Подчини ми се и ще пусна Лиан. Ако откажеш…

— Великият предател! — прихна тя. — Много ли си доволен, че всички те мразят и презират?

— Това се дължи единствено на лъжите, разпространявани от летописците — усмихна й се Рулке заплашително.

— Не бих очаквала друг отговор.

— Я не ми говори за предателство! — изведнъж застърга гласът му. — Някога бях близък с една жена. Попитай твоите приятели Мендарк, Игър и Тенсор как постъпиха с нея!

Каран се смути. Изглеждаше искрен в гнева си, но пък беше прочут с хитрините си… Продължи да го дразни, за да го ядоса дотам, че да допусне грешка.

— Ясен си ми като карта, окачена на стената. А Лиан, когото се опитваш да поквариш с ласкателства и обещания, по нищо не се различава от блудница — ще се продаде всекиму, само за да добави още някоя и друга страничка в Преданията.