Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Надделяват… — призна дрезгаво, щом отвори пролуката.

— Какво не е наред? — попита Каран.

— Какво не било наред?! Черпих от самата Нощна пустош, за да поддържам целостта на границите, но вложената в тях енергия трябва да бъде взета отнякъде.

— Не разбирам… — промълви тя.

— Каран, Нощната пустош не е истински свят, тя е мъничка — оскъдно вещество, още по-недостигаща енергия. И досега се свиваше непрекъснато, изпускаше енергията си в празното пространство. Още преди края на един човешки живот щеше да замръзне… и аз заедно с нея. Враговете ми само трябваше да почакат търпеливо. Убеден съм, че един ден ще оценят иронията на съдбата.

— И какво става? — подхвърли Лиан.

— Накрая всичко ще изчезне — посочи Рулке стените. — Аз съградих това място. Ако си върна енергията, която го крепи, моят дворец неизбежно ще се свие до размерите на градински клозет. Ако дори него не успея да поддържам, ще умрем от задушаване. Когато съм тук , онези са прекалено силни за мен.

— Защо само тук? — не разбра Лиан.

— Помагат си с прекалено мощен източник… вероятно разлома. Макар че не им е много ясно как да го използват, за мен става непосилно. Нощната пустош е черупка с енергия колкото да се запази и нищо повече.

— Затова е толкова студено — досети се Каран.

— Умна си! Мога да създам и огън тук, но гори без топлина, защото няма енергия да го подхранва. Ако не ги объркам или надхитря някак, скоро ще умрем.

Моделът още се въртеше полека, а Игър и Мендарк го изучаваха с неуморно старание. Търсеха белези за пролуката в Нощната пустош. Минаха няколко часа, преди Игър да поклати глава.

— Не мога да намеря никаква следа.

— Може би мрежата не е достатъчно плътна. Налага се да я очертаем отново.

— Занимаваме се с това повече от ден — напомни Игър. — Ние се изтощаваме, а Рулке набира сили. Аз не мога да продължа!

— Трябва — настоя Мендарк, но Талия виждаше, че малко му остава да припадне.

Тя обикаляше формата от светлина и се опитваше да създаде пълно нейно подобие в ума си. Разкривеното кълбо обаче се менеше неспирно. Талия прозря, че и Нощната пустош сигурно не е устойчива. Погледът й тъкмо се спря на мъничко възелче от пресичащи се линии, но те се поразместиха и след миг там нямаше нищо.

Тя разтърка смъдящите си очи. Май си бе въобразила. Вместо възелчето имаше кървавочервено петно, чиято светлина пулсираше. Зад нея спорът между Мендарк и Игър не секваше.

— Нека се откажем, преди да е станало късно — примоли се Игър.

— Твърде далеч стигнахме, за да се откажем.

Не можеше да се съсредоточи заради тези препирни. Под краката им подът подскочи по-силно.

— Млъкнете! — кресна Талия, обикаляща около модела. — Нещо не е както трябва…

— Какво?! — веднага се обърна Мендарк.

— Ей тук имаше възелче. Щом го забелязах, линиите се разделиха. Възможно ли е Рулке да променя модела от Нощната пустош?

— Само като променя съответните части от Нощната пустош. Не е изключено през цялото време да е знаел с какво сме се захванали.

— Какво ви казвах?! — стъписа се Игър. — Знае всичко. Разиграва ни!

— Не може да ни види оттам — сопна му се Малиен. — Но доколкото моделът е точно копие на Нощната пустош, Рулке вероятно е в състояние да открие какво вършим.

— Сигурно има и друг начин да открием пролуката — промърмори Талия.

— Разполагаме ли с вещ, която Рулке е докоснал след излизането от портала? — сепна се Мендарк. — Тогава ще можем да използваме един от принципите на Тайното изкуство, за да проследим преминаването му.

— Пипна Огледалото на Аакан — обади се Шанд, — но ще е прекомерна дързост да го използваме.

— А изумруда? — спомни си Аспър.

Игър го бе наситил с мощ при разлома и после го беше метнал, за да унищожи Рулке, който обаче разпръсна заклинанието и смля кристала.

— Останаха и капки от кръвта му по пода — допълни Шанд.

— Превъзходно! — възкликна Мендарк.

Малиен се обърна към Аспър.

— Съберете зрънцата от изумруда и изстържете кръвта. Всичко, до последната прашинка!

Аспър и Зара се покатериха устремно по стълбата. Подът се разтресе за кой ли път. Талия се взираше в тавана, долавяше и с тялото си тежестта на скалите и кулата отгоре, които се крепяха на толкова податливи опори. Задушаваше се…

Игър се бореше все по-неуспешно с поддържането на модела — той ту избледняваше, ту просветваше. Чакането се проточи в жегата, но накрая Аспър се върна с изумрудените трошици в кесия, Зара пък донесе паничка с малко остъргани съсиреци на дъното.