Иън Ървайн - Тъмна е луната

Рулке го хвана под ръка, все едно бяха побратими, и го поведе около творението, като се впусна в изчерпателни обяснения. Лиан схвана, че устройството може да отваря портали от едно място към друго, и служи за други, още по-важни, но неясни цели. Великолепна, хитроумно измайсторена машина. Но и твърде сложна, със заплетени принципи на действие. Освен това близостта до Рулке го гнетеше и не успя да проумее всичко.

Рулке не го изпускаше от преценяващия си поглед. „Прекалено могъщ е спрямо мен — каза си Лиан. — Знае, че не мога да преодолея страха си, а предложението му ме изкушава. Така си е, а не би трябвало. Всичко, което научих до този ден, цялата история на зейните е предупреждение: «Пази се! Не се забърквай! Краят е ясен!» Но каква съблазън… Ами ако е искрен?“

Лиан неусетно се поддаваше на лукавството на Рулке.

Изведнъж очите му откриха в далечния край на залата шестоъгълник като плоча от каменна настилка. Мъждукаше, а светещата мъгла над него трепкаше. Дали беше порталът, през който се бе върнал Рулке? Порталът на Тенсор беше далеч по-голям, а и след отварянето му през него духаше мощно въздушно течение. Този може би беше достъпен само за Рулке. В такъв случай техните кроежи за непокорство бяха обречени. Лиан си призна, че от тази мисъл мъничко му олекна. Е, да, длъжен е да се измъкне оттук, но защо веднага? Колко ли би успял да узнае дори през един-единствен час?

И тогава забеляза Каран, която бе дошла да го търси. Вече прекосяваше залата, когато Рулке се показа иззад своето творение.

— Добре дошла в моя затвор, малката — каза той и я дари с тънка усмивка. — Радвам се да те видя. Имам интересни планове за тебе.

Протегна напред едната си ръка, която сякаш леко потрепваше. Каран замря, вдиша шумно и заотстъпва.

— Лиан!

Неочаквано въздухът над шестоъгълника кипна като заврял чайник. Рулке се извъртя на пети.

— Не!

С един замах на ръката му между него и тях двамата изникна ледена плоча. Тя разделяше залата на две и беше прозрачна като чист лед, но дебела, висока и хлъзгава — нито да я прескочиш, нито да се покатериш. Рулке скочи отгоре й и разпери ръце. Замърмори непознати за тях думи. Скоро шестоъгълникът потъмня и се сля с пода, а струите мъгла пак се виеха хаотично.

Рулке въздъхна тежко и се върна обратно. С още един жест отвори пролука в преградата.

— Какво беше това? — попита го Лиан.

Рулке се облегна в отвора, широките му гърди се издуваха и свиваха. Вторачи се в своите пленници.

— Вашите приятели се мъчат да ме затворят тук.

Лиан неволно стисна ръката на Каран.

— Тоест пак да затворят Нощната пустош ли? — накъса се гласът му. — И нас заедно с тебе ?

Такава участ не бе предвидил. „Нима са способни да ни сторят това?“ — чудеше се изтръпнал.

Зъбите на Рулке лъснаха.

— По-кротко. Ако наистина съм чудовището, описано в твоите сказания, може и да се засегна.

Лиан заотстъпва заднешком, като дръпна със себе си и Каран. Тя се запъна.

— Те успяха ли?

Виждаше как всичките й мечти за Готрайм рухват.

— Не и този път! Драги мои, май сте пред неприятен избор. Тях ли подкрепяте, или мен?

Каран на свой ред стисна ръката на Лиан.

— Не искаме нито да умрем, нито да предадем приятелите си.

— Въпреки че те ви изоставиха? Може би ще прекарате много време с мен, доколкото има смисъл да мерим времето тук, защото ходът му е необичаен…

В ъгъла мъглата кипна отново. Рулке реагира мигновено. Пролуката се заледи, а той се хвърли към плочата със скокове по пет-шест разтега.

Движението на мътилката беше още по-бурно от първия път, в нея просветваха ярки ивици. Рулке едва се различаваше, вдигнал ръце в трескав опит да отблъсне незнайната сила, която нападаше портала от другата страна.

Лиан и Каран гледаха прегърнати.

— Надявам се… — прошепна тя.

— Какво? — тихо я подкани Лиан.

— Толкова съм гузна, но… се надявам Рулке да победи.

— И аз. Не искам да останем тук до края на живота си.

Мина време, преди ярък проблясък да покаже и високия таван. От глухия тътен преградата се нагъна. Рулке се появи с вой от мъглата, клатушкаше се сляпо към тях и накрая опря буза в прозрачната стена. Облещените му очи зяпаха право в Каран.

„Побеждават го и се бои! — рече си тя. — Уплашен е, че никога няма да се измъкне. Поне в това му съчувствам.“

Каронът се преви, сгърчените му пръсти изскърцаха по преградата. В ъгъла подът стана оранжев и се изду като стопено стъкло. От мехура се проточиха оранжеви лъчи. Един докосна лицето на Рулке и от брадата му изскочи струйка дим. Друг проби дупка в стената. Рулке изруга немощно и се насили да отиде пак при плочата. Битката се проточи, а Каран и Лиан гледаха втрещени. Веднъж им се стори, че дори времето замръзна. Накрая и таванът се сниши видимо, стените пък изтъняха и Каран надничаше през тях в съседните стаи. Все пак порталът угасна отново и Рулке се застави да пропълзи до преградата.