Иън Ървайн - Тъмна е луната

Пак го прегърна и го целуна по челото. А за Лиан невидимото присъствие на Рулке беше като буреносен облак, закрил слънцето.

— Ние сме в Нощната пустош.

— Че къде другаде да сме?

— И какво ще ни направи той, когато се върне?

— Не знам. — Тя подръпна крака му по-предпазливо. — Не е счупен. Обуй си ботуша, за да го крепи, докато е подут.

— Хъм…

— Добре ли си?

— Загубих си торбата с дневника, записките… всичко. И сега какво ще правя?

— Още си е в Катаза, глупчо, виси на стената в залата на последния етаж.

На Лиан му прималя от облекчение.

— И аз много ожаднях… Намери ли някаква вода?

— Още не. Върнах се за ботушите си.

— Е, натресохме се тук заради тебе. Казвай как ще се измъкнем.

— Де да знам. Очаквах порталът да ни прехвърли в Туркад, да последваме Фейеламор.

— Та ние дори не знаем дали е попаднала в града. Може пък Рулке да ни е пратил тук.

— Докато обикаляше, натъкна ли се на нещо, което да прилича на портал?

— Нищо не видях. Стоварих се насред огромна зала.

— А аз — в басейн. Не знам дали това е порталът. Но как е възможно да съществуват два входа?

— Не ми е ясно, а и главата ми не я бива в момента. Нали чу какво каза Рулке? Имал нужда от нас. Ще се върне.

— Ако успее — промърмори Каран.

— Значи най-добре да намерим портала преди това.

— Ще можеш ли да се върнеш в залата, където си се озовал?

Но тя не се надяваше много на това. Лиан изобщо не беше способен да се ориентира в посоките.

— Вероятно не.

— Тогава да отидем там, където цопнах аз.

Повлякоха се в сумрака, а той се чудеше как Каран намира пътя в толкова лишено от отличителни белези място. И все пак накрая стигнаха до басейна. Тя нагази в блестящата течност, която не мокреше.

— Усещаш ли нещо? — подвикна Лиан.

— Не…

Каран кръстосваше из басейна, по средата се потопи цялата. Излезе и лъскавите черни топчици още дълго се стичаха от нея.

— Значи сме в капан. Върне ли се Рулке, трябва да му покажем колко се страхуваме и да сме сговорчиви.

— Първото условие хич няма да ме затрудни — изсумтя Каран на връщане.

— Ами ако се е разправил с всички в Катаза?

— Хайде да съхраним здравия си разум и да чакаме сгоден случай.

— Аз не…

— Лиан, той е омаломощен. Не видя ли колко мудно реагира срещу мен?

Лиан не бе забелязал нищо подобно. Предположи, че Каран преувеличава, за го ободри, но той само посърна повече. Как дръзваше тя да се мери по ум с Рулке? Това го озадачаваше и плашеше.

— Той не разполага с пълната си сила — продължи Каран, — но май още не го е проумял. Непременно ще имаме своя шанс и тогава ще му отвлека вниманието, за да влезеш в портала. После и аз ще скоча след тебе.

— Накрая и той ще ни последва. Просто ще се върнем, където бяхме, или ще се напъхаме в още по-гадна дупка, а Рулке ще ни гони по петите.

— Слушай, преминаването през портала изцежда, не се ли убеди?

— О, да, главата още ме наболява.

— Насочването на портала пък съсипва още повече — ти видя с очите си колко изтерзан беше Тенсор. Рулке го поддържа отворен толкова дълго, което дори за него е тежко бреме. Няма как да не е пострадал и от борбата с неколцина корави противници. Ако изобщо се върне, ще е изтощен. И защо да ни гони, като знае, че може да се пренася насам-натам, когато си пожелае?

— Добре де, ако имаме шанс, да се пренесем с портала другаде… да речем, в Готрайм.

— Не знам как да насочвам портали. А ти?

— Не…

Лиан се почувства неловко. Какво ли знаеше за порталите? От Преданията и от Тенсор научи колко е трудно да ги овладееш, а и твърде малко места бяха подходящи за отварянето им. Всеки портал можеше да бъде прехвърлен към повечето останали портали, както и към доста оскъдни на брой други точки по света, но това беше почти неосъществимо и неимоверно опасно. Когато порталът се отплесне или изчезне, човекът в него умира. Откакто била наложена Възбраната, никой преди Тенсор не успявал да отвори портал. Старите ограничения не важаха ли вече?…

Каран бутна вратата към спалнята на Рулке.

— Всичко, свързано с порталите, е риск… Ох, умирам от глад. Отивам да търся вода и нещо за ядене. Идваш ли с мен?

— Не мога да стъпя на изкълчения крак. Май предпочитам да остана.

— Ами добре.

Когато болката отслабна, Лиан закуцука из съседните помещения, стараеше се да запомни всичко, за да го предаде в своето сказание. На входа на поредната зала замря — пред него беше стряскащата машина, но осветена по-ярко… и неприятно позната. Чудатите извивки на тъмния метал, зловещите издутини, странните лостове и остри шипове… Това беше творение ! Същото неразбираемо нещо, което бе зърнал в съня на Каран, докато бягаха от Сит с лодката на Пендер. Въпреки че нямаше представа за предназначението на устройството, Лиан долавяше в очертанията му грозна практичност.