Иън Ървайн - Тъмна е луната

Рулке се изненада.

— Брей, ти си била проницателна! Но защо да не се примиря само с онова, което ще изтръгна насила от тебе?

— Насилието е безполезно. И аз минах през много премеждия. Мога да потисна дарбата си за секунда. Веднъж го направих след нещастието край Нарн и след това не успях да я пробудя месеци наред.

— Каква е цената?

— Ще премахнеш принудата от съзнанието на Лиан.

— Никога! Как да бъда сигурен, че ще ми се подчиняваш?

— Ако искаш, измъчвай мен, опустошавай земите ми, заплашвай хората ми. Но докато не го освободиш, не отстъпвам!

Нетърпението избиваше в погледа му.

— Така да бъде… Не е ли все едно? Той не ми е необходим, а имам твърде много грижи, за да се занимавам постоянно и с него. — Рулке махна с ръка. — Готово.

— Поддържам връзка с Лиан. Според мен ти не направи нищо.

— Хитруваш. Не усещам връзка.

— Защото не можеш — престраши се да налучка Каран. — Сега не си в Нощната пустош. Хайде!

Рулке се бореше с нежеланието си. Колко омразно му беше някой да надделява над него! Не биваше обаче гордостта да се превръща в пречка по пътя към върховната цел. Очите му помътняха, зашепна беззвучно, после се взря в нея. Всичко се разклати пред погледа й, но тя се съсредоточи упорито в пазарлъка.

— Готово — повтори Рулке.

— Не съм удовлетворена. Направи го пак.

Рулке се ухили.

— Щом сме към края на уговорките си и аз ще назова своята цена. Разкрий ми коя си ти.

Напипа единствената тайна, която тя не бе готова да издаде дори заради Лиан. Ако познаваше същността й, щеше да превърне и това в оръжие срещу нея. Струваше ли си да пожертва тайната си заради Лиан? Тя обърна гръб на Рулке и стисна юмруци.

— Е? — подкани я той кротко. — Няма да ти сторя зло.

Каран прехапа устните си. Кой беше достоен за такава всеотдайност? Може би все пак Лиан?

— Аз съм трикръвна — прошепна тя. — Сред прадедите ми има фейлем. Третото ми име е Мелуселда.

Реакцията му я смая. Рулке я прегърна силно.

— Толкова съжалявам… Наистина!

Пусна я и тя не пожела да попита какво е искал да каже. Той извърши трети път заклинанието за освобождаване и Каран почувства, че не е пропуснал нищо. Не надничаше в съзнанието на Лиан, но по връзката до нея стигна огромното му облекчение след мъченията, проточили се половин година.

— Как е?

— Сега съм доволна.

Той се усмихна и сякаш също си отдъхна.

— Ще върнеш ли тук Лиан? — попита Каран.

— Ти искаш ли? По-лесно ли ще ти бъде да ми помагаш?

— Десетократно по-трудно.

— Знаех си. Ще се простиш с доброто му мнение за тебе, ако види какво вършиш. Значи той става напълно безполезен за мен.

— Чудесно.

За всеки случай тя прекъсна мисловната връзка.

Замисли се за предсказанието, което Рулке бе изрекъл в Катаза, и за отговора на Шанд.

— В пророчеството се говори за тебе и за трикръвната, нали? Шанд ни го напомни:

Рулке се разсмя от сърце.

— Прастара каронска гатанка, само че той я обърка. По-уместно щеше да е, ако я бе изрекъл пред Фейеламор, не пред мен. А аз не се боя от тебе . Заеми се с работата си — посочи той машината.

Тя почти бе забравила за неговото творение. Изведнъж се сети за още нещо, което я озадачаваше.

— Защо понасяш тази замръзнала развалина, щом имаш Шазмак?

— Преди Възбраната се прехвърляхме през портали към малкото места, където беше възможно да ги отваряме. А откакто я има, създаването им е несравнимо по-трудно. Аакимите са изградили защита срещу портали и в Шазмак, и в останалите си градове. Докато не я премахнем, не мога да преместя машината там. Освен това Каркарон е превъзходно място за моите цели. Вероятно най-подходящото в цял Сантенар. Безумният ти предтеча е бил прав. Тук част по част превърнах в реалност онова, което измислих в Нощната пустош. Там машината не можеше да съществува. Ти пък си онази с дарбата на усета, която ще открие Пътя между световете и ще го насочи към моята цел.

— Нима искаш да се пренесеш между световете?

— Да, това искам. И ти ще намериш Пътя за мен. Ще те възвелича. Никой досега не е посмял да каже, че пренебрегвам верните си служители, както и да съм постъпвал с враговете си. Остави в миналото дребните си обвързаности и мечти и ме последвай.

— Но защо избра мен?

— Защото съм долавял, че си трикръвна, без да знам. Всеки трикръвен е като рядък скъпоценен камък, но ти си още по-необикновена. Владееш мисловната връзка! И имаш усета. Само ти ще откриеш Пътя. А иронията на съдбата е още по-силна подбуда за мен.