Иън Ървайн - Тъмна е луната

Здесь есть возможность читать онлайн «Иън Ървайн - Тъмна е луната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тъмна е луната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тъмна е луната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Рулке — Великия предател, най-сетне се е изтръгнал на свобода, за да използва смъртоносната си машина, чийто замисъл е усъвършенствал цяло хилядолетие. Но има едно задължително условие — да си послужи с единствената по рода си дарба на Каран.
Каран и нейният любим Лиан са се пренесли в Нощната пустош и попадат в чужд за тях палат, който се руши пред очите им. Единствено Рулке може да отвори портал и да ги върне на Сантенар, но Каран се бои, че той може да тласне Лиан към поквара.
Старите врагове Игър и Мендарк се борят да овладеят мощта на разлома. Те трябва да затворят портала, преди Рулке да създаде своята машина. Провалят ли се, той ще опустоши света. А успеят ли, Каран и Лиан завинаги ще останат в капана на Нощната пустош.
Йън Ървайн е роден в Батхърст през 1950 г.
Завършва образованието си в колежа „Шевалие“ и университета на Сидни, където получава бакалавърска степен по естествени науки и докторска степен по океанология.
След като ръководи проекти, свързани с околната среда, Йън основава своя консултантска фирма през 1986 г., която извършва проучвания за клиенти от Австралия и други държави.
Работил е в много страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Като експерт по замърсяването на моретата Йън е разработил някои от приетите в Австралия разпоредби, свързани с опазването на морската екология.
Йън Ървайн живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Книгите му се издават в САЩ и Великобритания, преведени са на много европейски и азиатски езици. За автора

Тъмна е луната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тъмна е луната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ето какъв бил Каркарон — промърмори Игър, сякаш се боеше, че всеки миг ще бъде обсебен отново. — Що за средоточие на лудостта и злото…

— Не съм идвал тук, откакто убиха бащата на Каран — обади се Тенсор.

— Чувал съм, че го причакали на пътеката към Шазмак — обърна се Лиан към него.

— Общо взето… Всъщност е намерил смъртта си пред самия праг на кулата. Не успях да проумея това нещастие. Тук няма нищо, което би привлякло разбойници и бандити. Повдигнете ме — помоли Тенсор.

Аспър и русата Зара хванаха носилката откъм главата му и я задържаха под ъгъл. Тенсор задълго се вторачи в Каркарон. Погледна и луната.

— Прокоба за обреченост! А сега и Каран е там. Тя също няма да се върне! Пуснете ме.

Зара се подхлъзна на заледените камъни, носилката се килна странично. Тенсор по инстинкт се хвана за палтото на Лиан, копчетата се отскубнаха и верижката на врата на Лиан се скъса. Нефритеният амулет падна в снега и се обгърна в зелено сияние под мъждивата светлина.

— Какво е това?! — в един глас ахнаха Игър и Шанд.

— Талисман, който ми подари моята майка — обясни Лиан и се наведе да го вземе.

Игър настъпи амулета и протегна ръка, но я отдръпна като ужилен.

— Не е вярно! Омагьосан е.

— Да, Фейеламор направи нещо с амулета в Шазмак — призна Лиан, — но нали Малиен сне заклинанието от него по пътя към Катаза?

— Така е — потвърди Малиен, хвана амулета и го поднесе към очите си. — Този е съвсем подобен на първия, но носи белега на Рулке. По някакъв странен начин е въплъщение на Рулке. Гибелна вещ. Лиан, как се сдоби с това?

— Имам го от дванадесетгодишен.

— Не и този. Изнесъл си го от Нощната пустош и несъмнено е направен от Рулке.

— За какво служи? — намръщи се Шанд. — Ухо , с което да подслушва отдалеч? Може да чул всичко, което сме обсъждали. Може да ни чува и в момента. Какво гнусно предателство!

— Оковете го! — изрева Игър, попаднал в плен на отколешния ужас. — Защо не ме послушахте още първия път?

— Престанете — помоли ги Надирил. — Не допускайте страха да засенчва здравия ви разум.

Всички огледаха амулета… освен Игър, който не можеше дори да го докосне, и Тенсор, който не искаше.

— Какво ще кажеш, Мендарк? — попита Шанд.

— Съгласен съм, че носи белега на Рулке, но не долавям никакво зловредно влияние.

— Дайте ми го! — натърти Надирил и се взря придирчиво в амулета. — Шанд е прав. Тази вещ може да се окаже смъртоносна и докато не се уверим какво представлява, трябва да бъдем нащрек. Съжалявам, Лиан.

Старецът пусна дребното украшение в снега и го стъпка, но само го заби надълбоко в снега.

Преди да се е усетил, Лиан бе хвърлен от радостта в познатата безнадеждност. Накараха го да стои разкрачен, докато вбесеният Баситор го окове. Леденият метал лепнеше по кожата. Мендарк пусна ключа в джоба си.

Лиан се тръшна в снега, сляп за всичко наоколо. Този път нямаше спасение.

Случката с амулета разедини групата. Щураха се из амфитеатъра и край него, никой не предлагаше нищо. Слънцето залязваше зад планините и назъбените им очертания чернееха под тъмното небе. Каркарон изпъкваше още по-грозен.

Малка сянка се прокрадна до Лиан.

— Какво има, Лилис?

— Аз ти вярвам. — Пръстите й оставиха нещо твърдо в ръката му. — Това е моят нож. Не мърдай, докато сваля оковите. После ще им отвлека вниманието и…

— Благодаря ти, но не мога. Каран е в кулата. Няма да я изоставя.

Лилис остана до него в очакване да притъмнее и над източния хоризонт да се издигне луната. Сякаш по даден знак блеснаха светлини във всеки прозорец на Каркарон, тъмночервени и променливи. Изглеждаше, че мрачната луна се е свряла в твърдината.

Светлините угаснаха, кулата пак почерня, но стърчащите по нея шипове, прътове и кълба заискриха бледо. За миг се появи и трепкащ зелен ореол около Каркарон. Настъпи сякаш нескончаема тишина.

Съвсем ненадейно над върха на кулата сякаш изгря ново слънце и разпръсна яркочервени лъчи, които принудиха всички да закрият очите си. Силуетът на Каркарон се разкриви, все едно по каменните зидове плъзнаха вълни, все по-ускорени и звънящи. От основите се разнесе разтърсващ тътен, залюлял и скалите под краката им.

Грохотът се превръщаше в бръмчене, изтъняваше до чегъртане на нокти по дъска и накрая до стъргане на нож по стъкло. Вече звучеше като пронизителен вой на милион безтелесни души в пустотата. След миг престанаха да го чуват.

Настъпи неочаквано затишие, но напрежението не спадаше. Островърхият покрив на кулата се разцепи и зелените плочи се разхвърчаха като конфети. Във въздуха щръкнаха разкъсани ивици бронз и наподобиха цъфнало цвете.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тъмна е луната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тъмна е луната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тъмна е луната»

Обсуждение, отзывы о книге «Тъмна е луната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x