Иън Ървайн - Тъмна е луната

Поне с една задача се справяла добре — с шетането в работилниците на Бандиар. Само че се запалила по неговите дела далеч по-силно, отколкото подобавало на прислужница. Мирмидите я укорявали. Знаели обаче, че господарят им е доволен от нейната помощ, а доброто й настроение го разведрява. Бандиар обсъждал с нея начинанието си, като рядко си позволявал пренебрежение, защото тя имала жив ум.

С времето двамата си позволили близост, която е проява на неблагоразумие между господар и слугиня. Наси се прекланяла пред него, но не скланяла да сподели леглото му. Мирмидите пак си поприказвали с нея. Нищо ли нямало да свърши както трябва? Бъркала, като приемала Бандиар за свой приятел, а отказвала да изпълни дълга си, като легне с него. Наси понесла търпеливо и новите побоища.

Шутдар се настроил враждебно към Наси, защото само нея не успявал да заблуди. Бандиар отхвърлил желанието му да я получи за свое забавление. Наси внимавала да не я издебне.

Наложило се Бандиар да замине за цял месец и тя нямала много работа, затова оставала дълго в работилниците — той я бил помолил да подреди всичките му книжа. Тя се зачитала колкото да проумее къде е мястото на всеки лист, но полека съзирала, че Бандиар се заблуждава. Казала си, че греши, нали била обикновена слугиня, че и мързелива отгоре на всичко.

Захванала се да чете наново всичко. Пак нищо не се подреждало така, както се искало на нейния господар, затова пък започнала да долавя другия замисъл.

Лежала нощем в стаята си и сън не я ловял, докато подреждала парченцата от картината в ума си. Запознала се отблизо с моделите и устройствата, разглобявала ги и накрая вече нямало никакво съмнение. Целта, осмисляла живота на Бандиар от години, в която той бил вложил голямата част от богатството си и преследвал за сметка на своите поданици, на мирмидите, на честта и достойнството си, се оказала жестока подигравка.

Откритието я поразило направо в сърцето. И нейният живот, и животът на всички мирмиди губел смисъл. Били се подложили на безсмислени унижения.

Лиан се вглеждаше в очите на съдниците. Дали Идлис долавяше накъде го води? Рулке беше наясно с всичко. Зъбеше се ядно на съперника си, а пръстите му късаха на ситни парченца лист хартия.

Лиан усети, че Йеча ще отсъди в негова полза. Другите двама засега бяха против него. Е, поне Идлис щеше да бъде принуден да наклони везните на едната или другата страна.

— Наси свикала среща на мирмидите и им казала какво е разкрила. Те се смаяли — в думите й чували отглас на собствените си опасения. Били и възмутени, и унижени. Престорили се на глухи и за пореден път я пребили, защото била предала честта на господаря и се набърквала където не трябва. Захвърлили я в смрадлива килия под крепостта, докато се върне Бандиар.

Тъмницата станала любимо място на Шутдар. Идвал да й се присмива през решетките и да се хили грачещо, защото макар да му създала притеснения със своята прозорливост, той се радвал, че някой е проумял шегата му. Питал се може ли да поквари и нея.

Идвал нощ след нощ, нашепвал й мрачните тайни на своя занаят с надеждата да породи още раздори между нея и повелителя й. Бездруго тази страна му омръзвала.

Най-сетне Бандиар пристигнал и поискал отчет от мирмидите. Престъплението на Наси било толкова позорно, че те не желаели да обясняват, само го умолявали да сложи край на живота й. Бандар обаче настоял тя да разкаже сама за деянията си.

И Наси изредила цялата история пред него. Донесли книжата заедно с моделите. Показала как ги сглобявал Бандиар, как тя ги променила и какво било действието им сега. Разяснила замисъла и вложената в него злобна подигравка. Службата, животът и предназначението им изведнъж изгубили смисъл за мирмидите.

Настъпила тишината на покрусата. По лицето на Бандиар се четяло страшното му унижение. Мирмидите се молели безмълвно той да отрече всичко.

— Господарю, не искаме да я слушаме! — провикнал се някой. — Кажи ни, че не е истина. И ни разреши да я накажем за тази отвратителна измама.

Знаели отговора — виждали го в очите му.

Какво да им каже? Достатъчна била дума или жест. Бандиар се двоумял. Не можел да се принуди да изрече лъжите, които искали от него. Накрая отворил уста.

— Скъпи мои мирмиди — усмихнал им се престорено, — как бих могъл да…

И тогава нахълтал сакатият Шутдар с весели вопли, от ръждивите му зъби капела червеникава слуз.

— Вярно е! — кикотел се с противно злорадство. — Каква шега! По-хубава не съм измислял от хиляда години! Запитат ли се хората чие име е нарицателно за глупак, ще споменават Бандиар и мирмидите още хиляда години.