Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Млъкни! — изръмжа Мендарк.

Игър му се усмихваше.

— Мендарк, много има да се трудиш, за да изчистиш петното на срама, след като приключа с тебе. — Пак се вторачи в очите на младежа. — В онази борба, Лиан, всички извършихме зло в името на общото благо. Победата над Рулке, спасяването на света от неговото иго оправдаваха всяко престъпление. Но няма да допусна в Преданията да остане вмъкната лъжа.

Мендарк сви устни, но остана безмълвен. Отношенията му с Игър се променяха. Провалът в Хависард бе отнел увереността му, а след злощастието в Катаза Игър постепенно възстановяваше могъществото си.

Мендарк описа накратко сблъсъка с незнайната жена в Хависард, но пропусна да изтъкне колко лесно го бе унижила. Не спомена и как Талия го бе извлякла от трънливия гъсталак. Показа книгата, която жената бе изтървала.

— Несъмнено е важна, иначе нямаше да я вземе. Аз обаче нищо не мога да прочета.

— Що за чудати знаци! — промърмори Лиан. — Ялкара ли е я написала?

— Така изглежда, и то малко преди да изчезне от Сантенар. Познати ли са ти знаците?

— Не знам… — Лиан прелистваше книгата. — Прилича на опростен вариант на каронската писменост, която е неразгадаема. Но има общи черти и с фейлемската азбука, която едва чета. Как е възможно? Произходът на двете писмености е коренно различен. Напомня донякъде и за знаците, нанесени по ръба на Огледалото, макар че не съвпада с тях.

Никой, дори Надирил, не можа да каже нищо повече за книгата.

— Ами Шанд? — сепна се Мендарк. — Къде е той?!

— Отпътува за Тулин тази сутрин — отговори му Надирил.

Мендарк изтърва сквернословие, но нямаше какво да направи.

— Както и да е. Лиан, това май ще е следващото ти поръчение. Опитай се да разгадаеш тези писмена.

— Малко прибързваш — студено го възпря Игър. — Първо ще обсъдим постъпките на Лиан.

Каран затаи дъх от страх, че Шанд е издал Лиан, но Игър продължи:

— И то след като си доизясним станалото в Хависард.

— Но пък преди това трябва да чуете това, което Каран и аз научихме в Чантед — намеси се Лиан.

— Да, Шанд ми каза, но нека всички узнаят от тебе.

Лиан им разказа за държанието на Фейеламор в Катаза, събудило подозренията му. Описа им скиците, съхранявани в библиотеката, на които било показано кои първи са влезли в кулата. Спомена и че те явно са откраднати от Фейеламор.

— Охо, добре си се справил, летописецо! — похвали го Игър. — Може и да заслужиш прошка. Потвърждаваш ли думите му, Каран?

— Във всяка подробност.

— Значи имаме повече врагове, отколкото очаквахме. Ще бъде разумно да се върнем на замислите на Фейеламор. Мендарк, чакаме края на твоя разказ. Какво премълча за Хависард освен начина да проникнеш вътре и да излезеш? Покажи и какво си намерил. Да видим златото!

Игър се подсмихна нетърпеливо, а Мендарк потръпна.

— Как влязох си е моя работа — отвърна той нелюбезно, но се овладя и кимна на Лиан: — Наистина си проявил усърдие, но за жалост си закъснял. Златото беше в Хависард, само че ме изпревариха с някакъв си час. Когато дойдох на себе си, жената я нямаше и намерих скривалището празно.

— Колко удобно обяснение! — подчерта Игър. — Не се обиждай, но ще докажеш ли някак твърденията си?

— Няма как да ги докажа, разбира се! Ако толкова искаш, отиди да се увериш лично.

— Коя е била онази жена? Отговорът е важен.

— Можем само да се досещаме. Според мен беше Фейеламор.

— Твърде вероятно. Тъй… На плановете ни бе попречено — обърна се Игър към останалите. — Ако приемем, че Мендарк казва истината. Не бива да пренебрегваме и възможността да е потулил някъде златото, за да се възползва сам от него.

— Не бива — съгласи се Надирил, — аз обаче съм склонен да му повярвам.

Мендарк му се поклони присмехулно.

— Вие двамата сериозно улеснявате Рулке — укори ги библиотекарят. — Да продължим нататък.

— Как Фейеламор е проникнала в Хависард толкова скоро? — обади се мълчалата досега Малиен. — И как е напуснала крепостта?

— Има един-единствен отговор. Отворила е портал.

— И не е била сама!

— Хъм… — Игър вдигна голяма лупа пред очите си да погледне календара. — Видели са Фейеламор в Банадор точно преди… — запъна се за миг — …Мейгрейт да изчезне. А броени седмици след това ти си се натъкнал на нея в Хависард. Предположението за портала е най-правдоподобното. Има време да умуваме за какво й е златото и как да я открием. Струва ми се, че ще се заема лично с това. Стигнахме и до проблема с Лиан. Заварих го в архива на Съвета. Лиан, кажи ни истинските си подбуди да влезеш там.