Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Ще носиш това три седмици. После го махни, но внимавай с крака още две седмици. Никакви скокове! След това ще бъде съвсем здрав.

Мейгрейт се опита да ходи с патериците. Рамката й пречеше отвратително.

— Как се чувстваш? — попита господарката й. — Имаш ли сили?

— Зависи какво ще поискаш от мен.

— Да отправим нов зов към фейлемите. — Отчаянието пак се мярна в очите й, но с напрежение, от което тялото й се разтресе, тя успя да възвърне желязната си воля.

— Мисля, че ще издържа — реши Мейгрейт.

Възстановиха мисловната връзка помежду си.

„Халал? Еламай? Гетрен, отговорете ми!“

Смаяха се, че отговорът стигна до тях след миг.

„Фейеламор — долетя като въздишка мисълта, — няма ли край твоята наглост?“

„Еламай, нуждая се от вас!“

„Нуждаеш се от нас… Това е нещо ново. Но ти не си ни нужна. Отричаме се от тебе, Фейеламор! Твоите престъпления посрамиха всички ни.“

„Еламай — примоли се тя, — ние сме необходими на Талалейм. Трябва да намерим пътя към своя дом.“

„Знаем. — Другият глас се засилваше, а Фейеламор отпадаше. — Но няма да е твоят път. Махни се!“

Фейеламор потръпна и ноктите й оставиха червени дъги по дланите.

„Еламай, чуй ме! Случи се беда. Огромна беда!“

„Нима?“

„Поредната й хитрина“ — намеси се друг глас.

Мейгрейт предположи, че е Гетрен.

„Аз проникнах в Хависард.“

„Отворила си портал!“ — невярващо възкликна вторият глас.

„Бях принудена, защото вие отказахте да ме подкрепите.“

„Не дръзвай да обвиняваш нас за злодеянията си.“

„Изслушайте ме. В Хависард намерих една страшна книга, написана от Ялкара.“

Дълга пауза. Първият глас попита остро:

„Що за книга? Какво е написано в нея за нас?“

Мейгрейт настръхна от любопитство. От какво ли се бояха толкова?

„Не мога… не можах да я разчета — призна Фейеламор. — Но и самите писмена ми вдъхват ужас. Напомниха ми за…“

„Не по мисловната връзка!“ — скастри я вторият глас.

Гласовете на Еламай и Гетрен заглъхнаха. Като че фейлемите обсъждаха какво да правят.

„Фейеламор, прибери книгата на най-безопасното място. Защити я с най-могъщата си илюзия. Не ни излагай на тази опасност.“

„Книгата я няма, Еламай. Изтървах я в Хависард и…“

„И?“ — подкани гласът смразяващо.

„Сега е в ръцете на Мендарк“ — изплака Фейеламор.

Отекна беззвучно проклятие. После глас, студен като лед, нареди:

„Чуй нашите заповеди. Не прави нищо, за да не стане бедата по-голяма. Изчакай ни.“

Фейеламор седеше разплакана на тревата.

— Най-черният ден в моя живот — промълви тя, когато сълзите пресъхнаха. — Да ме оскърбят така собствените ми сънародници. Това е непоносимо.

Не помръднаха още дълго, но накрая тя се изправи.

— Трябва да отида пак в Хависард.

— Каниш се да нарушиш техните заповеди? — Мейгрейт смяташе, че не я засяга, но й бе станало интересно.

— Те са толкова далеч — оправда се господарката й. — И не знаят това, което ми е известно. Длъжна съм да взема книгата. И то веднага!

Тя започна да пуска различни вещи в раницата си.

— Ако и Мендарк се е възползвал от портала, може да е на петстотин левги оттам — каза Мейгрейт.

Тя приготви храна, нож, светлик и всички необходими дреболии, които Фейеламор сигурно би забравила.

— Едва ли! Поначало не ми се вярва, че е проникнал през портал. Сигурно е вътре или близо до крепостта, а книгата е у него. Върни ме там!

— Да те върна ли? Но как?

— Що за глупачка си! През портала!

— Това е моят портал — тихо напомни Мейгрейт. — Не знам дали ще се задейства за тебе.

— Наблюдавах те. И видях колко лесно ти беше. — Фейеламор потръпна, като че се боеше от способностите или скритите й заложби. — Знам, че ти е по силите да го направиш за мен. Длъжна си.

Мейгрейт дори не помисли да възрази. Без да се бавят, тръгваха към края на долината и каменните игли. Фейеламор се вмъкна между тях.

В съзнанието на Мейгрейт се наместиха и неувереност, и твърде противоречиви чувства. Не искаше Фейеламор да припарва до нейния скъпоценен портал. Мразеше я, желаеше й да загине при прехвърлянето. Но дългът да се погрижи за нея надделяваше.

Фейеламор се съсредоточи, Мейгрейт отвори портала и се опита да извика представата за библиотеката в Хависард. Но нейната господарка тутакси й отне контрола на прехвърлянето и изчезна със силен гръм от разместения въздух.

Мейгрейт позяпа опустялата пролука между камъните. Заболя я главата. Изобщо не се бе подготвила добре, а Фейеламор вече я нямаше. Дори не бяха поговорили за всевъзможни подробности. Как ще се върне Фейеламор в долината? Какво да прави самата Мейгрейт, ако фейлемите дойдат, а Фейеламор изобщо не се появи?