Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Дали летописецът не би могъл да я разгадае? — сети се Мейгрейт.

— Лиан от Чантед ли? Подмазвачът на Тенсор? — прихна господарката й. — Не ми се вярва!

— А какво търсиш?

— Не съм сигурна. Може би все пак е тук — вдигна тя томчето. — Научих много и от нея в последния ни сблъсък, защото тя беше учудващо слаба, озадачи ме със своята мудност. Изобщо не приличаше на себе си.

Тя продължи да вади книги, надничаше и ги оставяше.

Но едва не заплати скъпо за тази си разсеяност, защото ненадейно цялата реалност се разтърси за пореден път, и то с огромна мощ. Като майсторка на илюзиите Фейеламор разбираше по-добре от всекиго какво представлява действителността, но единствено с неимоверни усилия успя да съхрани истинския образ на библиотеката в съзнанието си. Всичко трепкаше и се размиваше, дори плътните предмети сякаш не знаеха в какво състояние трябва да бъдат. Струваше й се, че е достатъчно да погледне нещо, за да го промени. Свързаните с това място преходи в реалността се изреждаха един подир друг: неусетно изсъхване на земята през епохите, бури, отнасящи пръстта от хълмовете, за да ги оголят безжизнени, съграждане и прокопаване — от малки колиби със стени от камъни и глина до изумително високи кули и сложно преплетени тунели в мините, безредният хаос на човешките деяния, на случките в историята и на тази стая.

Зърна дори себе си в отдавнашно столетие, видя и Ялкара — висока фигура, седнала на табуретката, за да пише в дневника си. Навеждаше глава и лицето й не се виждаше зад падналата тъмна коса. Всички карони си приличаха по цвета на косата. После тя се изгуби някъде, библиотеката опустя отново в прашен покой. Фейеламор се тресеше цялата, обливаха я горещи и студени вълни.

Отначало Мейгрейт се замая и по неволя стисна клепачи, но пак й се виеше свят. Накрая обаче цялото й тяло се скова от очакване, все едно ей сега щеше да кихне. Тя отвори очи и видя жената.

— Тази ли е неприятелката ти? — ахна Мейгрейт.

— Да, това беше Ялкара. — Фейеламор избълва панически: — Някой е проникнал и идва насам!

— Как е възможно? Над Хависард е наложена закрила.

— Имаше закрила, но ние влязохме. Събитията се движат към развръзка, а се знае, че тук са скрити важни тайни. Щом Тенсор разкри тайната на порталите, може би и други ще се възползват. Нищо чудно някой да е влязъл по същия начин.

— Или направеното от нас му е позволило да се промъкне.

— Нямаме време за умуване! — озъби се господарката й. — Върни се при портала и подготви прехвърлянето.

— Ами този натрапник?

— Аз ще се заема с това, щом разбера кой е. — Не се въздържа Фейеламор от поредното поучение. — Наблюдавай! Опознай способностите на врага си! И тогава нанеси удара светкавично!

Фейеламор отвори малката книга, плъзна безучастен поглед по страниците и тогава съществуващото около нея се поколеба за трети път. Пак изникна образът на Ялкара, вдигнала глава, сякаш за да се взре право в очите й. И откровението прониза Фейеламор до болка в сърцето. Гърбът й се вледени. Тази писменост наистина й беше позната, вече разчиташе по някой заоблен знак. Затвори книгата и погледът й проникна през пространството и времето. Малко беше да се каже, че седи потресена и смутена. Обзе я ужас, макар че не би могла да назове причината.

В паметта й невикани зашепнаха мрачни легенди от миналото. Онова безкрайно далечно минало, което фейлемите бяха заличили от летописите на своя свят. Оставаха само легенди и предупреждения.

Но нямаше време за това.

— Върни се при портала! — изпищя тя. — Подготви го незабавно !

Мейгрейт плъзна поглед по лицето й и хукна.

Фейеламор събра всички остатъци от силата си, за да преобрази своята външност. В друг ден не би се похвалила за такава илюзия. Не постигна нищо повече от промяна в дрехите и потъмняване на косата. Вторачи се в знаците по страниците на книгата, докато чакаше натрапника, а всяка секунда се разтягаше като вечността.

Той спря на вратата, щом позна къде е попаднал — голяма библиотека, побрала цялата лична история на един човек. Загледа се, вдигнал високо светлика, после с нежелание прекрачи напред. Дали не си мислеше, че това не може да е друго освен сън, който ще изчезне и ще го разочарова? Но видението не се разпръсна. Заслонила лицето си с длан, Фейеламор се взираше в новодошлия.

Мендарк! Нямаше съмнение за какво е дошъл. Значи Съветът е обмислил плановете си с много ходове напред. Е, мечтаната находка беше у нея. „Бъди предпазлива, той носи страшна заплаха.“