Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Не, не, никакви, благодаря ви, мила мис Ема — отвърна мисис Блейк. — Чарлс стои вкъщи и се занимава допълнително с уроци с брат ми като наказание за своето безразсъдство. Всъщност (между нас казано) това се прави само за успокоение на хората от замъка, тъй като ние не виждаме как иначе би могъл да постъпи. В края на краищата наказанието не е голямо, защото той обича уроците с Адам. Той самият не е пострадал, но естествено скърби за малкия Файдо — много скърби — добави тя със снишен глас, след като мис Озбърн се отдалечи, за да каже нещо на един господин, който точно в този момент се появи изпод арката.

— Малкият Файдо? — удивено попита Ема. — Защо? Той ранен ли е? Нали Чарлс каза, че нищо му няма.

— Така е, но лейди Озбърн бе толкова раздразнена от случката, че заповяда животното да бъде унищожено.

Ема бе шокирана и известно време можеше само да гледа втренчено в пространството, преди да осмисли тази вест. После с горчив глас запита:

— Но защо? Не разбирам. Кучето нищо лошо не бе направило — всичко бе случайност… топката се търколи…

— Боя се — със същия тон й отвърна мисис Блейк, — че след като веднъж подобна идея е влязла в главата на въпросната дама, всякакви уговорки са излишни. Тя е неумолима. Но сега — добави тя с по-висок глас — позволете ми, мис Ема, да ви представя капитан Фриймантъл. Матю, това е нашата приятелка и съседка мис Ема Уотсън.

Мъжът, който пристъпи напред, не се отличаваше с особен ръст, но създаваше впечатление, че е висок, защото бе слаб и изискан. Носеше светлокестенявата си коса малко по-дълга, отколкото бе обичайно, и това отиваше на продълговатото му усмихнато лице с тясна, изпъкнала челюст, красив нос и живи очи с цвят на тъмен лешник под високо чело.

— Мис Уотсън — той се наведе над ръката й. — Позволете ми да ви поздравя с придобиването от сестра ви на този изключително интересен имот! Струва ми се, че Клисъкс може би някога е бил едно от кралските имения на Кеулин Уесекски, който, както несъмнено знаете, е известен и като Бретуалда Южноанглийски през VI век, завладява територията чак до река Севърн и се превръща в един от първите големи владетели в страната. Виждате ти, соук, от староанглийските саку и сокн, означава право на юрисдикция, така че Клисъкс нищо чудно да произлиза от древния израз за ленно владение на Кеулин — естествено, думите сокен и сокенманри са се появили по-късно с нахлуването на викингите. Разбира се, не по-малко възможно е имението да е принадлежало (и много вероятно така да е станало по-после) на Кадуала, който през VIII век (както навярно знаете) става господар на Уесекс и басейна на Южна Темза чак до Кент и напълно ликвидира ютския елемент на остров Уайт.

Докато съобщаваше тези факти, капитан Фриймантъл се усмихваше на Ема тъй пламенно и искрено, че тя не се въздържа и му отговори с подобна усмивка.

— Наистина ли го е направил? Струва ми се, че е трябвало да извърви доста път само за да ликвидира ютите.

— Честна дума, така е било! На свой ред наследник на Кадуала става Ин, издал редица закони, на които силно се възхищава крал Алфред. За съжаление влиянието на Ин до известна степен е ограничено от Уихтред Кентски. За нещастие, след Ин идва Ателбалд Мерсийски, който, със съжаление трябва да кажа, е бил най-долен негодник.

— Ужасно! Имам предвид, действително ли е бил такъв?

Капитан Фриймантъл отново очарователно й се усмихна и показа два реда блестящи бели зъби. Очите му искряха.

— Ателбалд е бил невероятно скандален човек, уверявам ви. Но за щастие докато копаел гроб на другите, сам паднал в него — убил го собственият му телохранител, след което братовчед му Офа (същият, който построил земленото укрепление между Уелс и Мерсия) успял да възстанови реда.

— Много се радвам да го чуя — каза Ема.

— Но местоположението на този имот тук, край реката — нали разбирате, много важен път през онези времена, когато огромна част от страната все още е била покрита с непроходими гори, особено Уелд — прави изключително голяма вероятността той да е принадлежал на крал. Могат да се намерят още няколко евентуални собственици: Кунеулф е друг крал на западните сакси, разгромен от Офа през 777 г., или пък Куикхелм, крал преди него, умрял през 636 г. Куикхелм побеждава бритите при Бийндън, но самият той претърпява поражение от Едуин Нортумбрийски през 626 г. (Все пак остава жив и успява да се покръсти след десет години).

— Много се радвам, че не е загинал в тая битка — каза Ема. — Колко много крале са имали тези западни сакси.