Джоан Ейкън - Ема Уотсън

Тя внимателно го съпроводи по стълбите и го въведе в гостната, където бавачката сновеше с табли, на които дрънчаха чайни прибори.

— Струва ми се, скъпи ми Фриймантъл, че бихте предпочели малко по-силно питие от чай? — предложи мистър Уотсън, след като представянето приключи и всички уютно се настаниха около огъня.

— Напротив, уважаеми господине! Чаят е точно онова, което искам. Разбирате ли, в морето ни се налага да прекарваме дълго време без чай — там май граховата супа е най-близко до него. Така че да изпия чаша истински чай за мене е просто удоволствие.

— А сега ми разкажете за вашето семейство. Вие ли сте най-малкият син?

— Да, сър. Брат ми Джордж последва баща ми в църковното поприще и несъмнено като него ще стане епископ, когато му дойде времето.

— Гети Фриймантъл, естествено. Та още в Кеймбридж, преди трийсет години наричахме баща ви Гети Фриймантъл.

Синът на епископа, който чуваше тази история за втори път, отправи заразителната си мила и закачлива усмивка към Ема.

— Точно така, сър! Следващият ми брат, Франк, постъпи в армията — в гвардията под командването на сър Хари Бърард. Гетите не бяха за него. А за мен, като най-млад, остана флотът.

— И несъмнено един ден ще бъдете адмирал.

— Не, сър, нямам такива амбиции. Ако страната не изживяваше критични времена, щях да стана историк, каквито бяха моите намерения. Истинското ми страст е историята.

— О, да! Дъщеря ми Ема ми разказа за вашата теория, че имотът Клисъкс някога е бил владение на Кеулин или Кадуала. Вижте, скъпи ми господине, колебая се редно ли е да противореча на гост, когото познавам тъй отскоро, но много по-вероятно е Кунегилс, който, както непременно знаете, е контролирал Уесекс…

Очите на капитан Фриймантъл заискриха. На лицето му грейна обезоръжаваща усмивка и той заговори:

— Аха! Може би, сър, но аз също, с цялото дължимо почитание към вас…

В следващата секунда те вече пламенно спореха.

Докато наливаше чая, Ема меко сподели с мисис Блейк:

— Всичко това се отразява много благотворно на баща ми! Той обожава подобни разговори. Мисля, че не се е радвал на спор като този от времето, когато братът на майка ми, вуйчо Франсис, идваше да обсъжда с него подобни исторически въпроси — погледнете как ръкомаха…

— Надявам се да не се окаже прекалено изморително за него. Позволих си голяма волност, като доведох капитан Фриймантъл на посещение, но той не искаше да съпроводи брат ми на бала. Дните, когато танцувал, били останали в миналото, а и изгаряше от желание да се запознае с баща ви. Виждам, че той не по-малко от него се радва на спора. Това отвлича мислите му от ръката… — Мисис Блейк изпи глътка чай и след миг добави: — Изключителен късмет имаме, скъпа Ема, че вашата сестра мисис Хардинг е решила да се установи в онзи романтичен дом. Колко приятни посещения ще правим там — какви исторически дискусии, излети и проучвания. Все още не съм се запознала със сестра ви Пенелъпи, но ако тя прилича на вас и мис Уотсън, с огромно нетърпение очаквам тази среща.

Ема се опита да си представи как Пенелъпи и доктор Хардинг изпитват удоволствие от подобен спор, но не успя.

— Не мисля, че сестра ми Пенелъпи се интересува особено от история — нерешително произнесе тя. — Но може би, след като дойде да живее в сграда с подобна антична стойност, ще придобие вкус към тази наука. — Дълбоко в себе си Ема смяташе това за малко вероятно.

— Вашата сестра обича ли природата? Дали ще се наслаждава на горите, на реката и хълма?

— Не съм сигурна — колебливо призна Ема.

Всъщност колкото повече мислеше, толкова повече се дивеше защо, за Бога, Пенелъпи и докторът бяха избрали такова неподходящо жилище.

— Братовчеде — каза в този момент мисис Блейк, — мисля, че е крайно време да си вървим. Не трябва да забравяме, че Мистър Уотсън не е добре със здравето. Не бива да го изтощаваме. А и ти възнамеряваш утре да хванеш ранната пощенска карета за Портсмут.

— Никак не ми се иска да прекъсна този приятен разговор — въздъхна мистър Уотсън. Той се вторачи с неподправена жалост в ръката на капитан Фриймантъл. — Много ми е мъчно за ръката ви, моето момче, много. Но докато сте плавали по море, сте поддържали ума си остър като бръснач. Ако и занапред го правите и продължавате да трупате нови знания, ще постигнете големи успехи. Загубата на ръка не означава, че е настъпил краят на света.

— Благодаря ви, сър. Напълно сте прав. Аз пък съм изключително щастлив, че имах възможността да се запозная с вас… и с част от вашето семейство.