Джоан Ейкън - Ема Уотсън

Мистър Уотсън дори слезе долу, нещо, което рядко правеше, за да вечеря в трапезарията с останалата част от семейството. Събрани заедно, всички прекараха времето си чудесно, като си разменяха спомени за отдавнашни случки от ранното детство на Ема, когато живееха в Хампшир и мисис Уотсън бе още жива. И Ема, въпреки щастливите си години с мистър и мисис Търнър, почувства цялото блаженство да се намира отново сред собственото си семейство (като съвсем забрави, че трима от неговите членове отсъстваха).

След като мистър Уотсън се оттеглил в стаята си, Сам каза:

— Този план с проповедите е наистина великолепен, Лизи, и аз съм благодарен от цялото си сърце на Хауард, че го е подсказал на баща ни. Защото татко разговаря с мене горе и изрази огромно безпокойство какво ще стане с вас, момичета, когато той си отиде. А това, няма да се опитвам да крия от вас, може да се случи всеки момент. Той възнамерява, Ема, да ти остави в завещанието си всичките пари, които евентуално могат да дойдат от публикуването на неговите проповеди, тъй като, както казва, си му оказала неоценима помощ…

— О, Сам! — силно пребледняла, извика Елизабет. — Краят наистина ли е толкова неминуем? Толкова скорошен?

— Няма нужда да се опитваме да бягаме от действителността, сестро. Баща ни е съвсем немощен, а сърцето му е в тежко състояние. Дълбоката тревога какво ще стане с дъщерите му след неговата смърт не му помага да се крепи. Но този план ще отвлече вниманието му и ще го поддържа в горе-долу добро настроение. Идеята на Хауард е прекрасна. Той споделил с татко, че му била подсказана от Първис.

— Първис?

Сам хвърли бърз, но изпитателен поглед към сестра си и забеляза:

— Това те изненадва, но Първис винаги е гледал с уважение на баща ни, а според мен цени и други членове на нашето семейство. Нищо чудно, че се е замислил за бъдещето, което чака тебе и сестрите ни, когато татко си отиде. Първис, доколкото разбрах, имал братовчед, който притежава книжарница и издателство на Мейдън Лейн.

— Струва ми си, че близката смърт на татко се обсъжда в цялата околия — изрече Елизабет със задавен глас.

— Вярно е. Робърт и аз, когато се видяхме миналата седмица, също обмисляхме какво ще правим в бъдеще. Роб каза, че би могъл да ви вземе при себе си, след като се наложи да напуснете тази къща. Всъщност съм доста изненадан да намеря Еми все още тук: мислех си, че Джейн е предложила да я поканят в Кройдън…

— Може да е смятала да го направи — сухо изрече Ема, — преди да се запознае с мене, но след като ме видя, много бързо промени решението си.

Сам повдигна вежди, но се въздържа от коментар.

— Е — каза той, — в такъв случай безпокойството на баща ни е напълно основателно. Но той се надява — много силно се надява — че ако се намери издател за проповедите му, парите от продажбите могат да помогнат на двете ви да се издържате, когато той ни напусне.

Ема и Елизабет размениха погледи. В краткия миг, когато се срещнаха, очите им изразиха пълната липса на вяра провидението да им изпрати подобен изход.

— И все пак — каза Елизабет — всичко, което дава надежда и утеха на баща ни през последните му месеци, трябва да се смята за благословия.

— Толкова бих искал — измъчено произнесе Сам — аз да можех да ви осигуря подслон, момичета. Ако се бях оженил за Мери, но… В момента разполагам с две бедно обзаведени стаи над погребално бюро на главната улица в Гилфорд. Немислимо е.

— Не се безпокой, скъпи Сам! Един ден ти ще бъдещ лорд Уотсън от Гилфорд, придворен или свърхдворен лекар на Негово Величество. Тогава Лайза и аз ще се грижим за къщата ти, ще въвеждаме пациентите и ще ти правим чай, запасали престилки от коприна.

Скоро след този разговор Сам се сбогува, тъй като трябваше да язди два часа обратно до Гилфорд. Той нежно се прости с двете си сестри и с баща си и настойчиво помоли Елизабет без ни най-малко колебание да изпрати да го повикат по всяко време, ако нещо в състоянието на мистър Уотсън я тревожи.

— И още, Сам — произнесе Елизабет с треперещи устни, опитай, опитай да не роптаеш срещу съдбата. Помъчи се да прогониш напълно мис Едуардс от мислите си. Това е най-добрият, единственият начин, уверявам те.

— И на тебе всичко това ти е познато? — той й отправи тъжна ласкава усмивка и се метна върху седлото.

— Сам определено е най-добрият в семейството ни — въздъхна Елизабет, докато сестрите наблюдаваха как той язди надолу по хълма. — Но понякога мисля, че на него му се е паднал най-тежкият жребий.