Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Ох, дали не е пак Том Мъсгрейв и то тъй скоро? — жално възкликна Елизабет. — Не, невъзможно е! При това в неделя, нали?

За миг Ема бе озарена от спомени и напразни надежди. Спомни си за мистър Хауард, как яздеше към нея в Озбърн парк и как лицето му светна, щом я видя. Знаеше, че това е безумие, тъй като точно в този момент той приключваше собствената си литургия в църквата в Уикстед. Нещо повече — бе твърде вероятно след това да се върне в замъка Озбърн, за да обядва традиционното неделно печено говеждо в компанията на лейди Озбърн и нейното семейство. Не, колкото и често да се появяваше подобна мисъл, за да я мъчи, Ема бе длъжна да изхвърли натрапчивия образ на мистър Хауард от съзнанието си.

В този миг Елизабет радостно възкликна:

— Сам! Мили Сам! Каква прекрасна изненада! Изобщо не очаквахме да те видим. Само дето — малко тъжно прекрати излиянията си тя — татко много ще се огорчи, че си изминал на кон цялото това разстояние в неделя… О, Боже, боя се, че той ще бъде потресен и разстроен от твоята постъпка…

— Ами, ами, Лайза, мисля, че той изобщо няма да обърне внимание — отвърна брат й Сам, като прехвърли крак през лъка на седлото, скочи долу и сърдечно прегърна сестра си. — Обзалагам се, че татко едва ли различава дните, след като почти не излиза от стаята си.

— Не, братко, много грешиш, той стриктно следи календара и с неизменно постоянство чете съответната молитва за всеки ден. Въпреки това съм сигурна, че ще бъде щастлив да те види. Но ти не обърна внимание на сестра ни Ема, която, предполагам, е основната причина за твоето посещение.

— Еми? Ама това ли е нашата малка Еми? — възкликна Сам и се обърна да я огледа. — Аз те взех за някоя високопоставена дама от областта — станала си толкова модерна и красива! — И той с размах й направи дълбок поклон.

— Хайде, стига, Сам! — със смях каза Елизабет. — Не е станала толкова високопоставена, че да не можеш да я целунеш.

— Май наистина започвам да разпознавам личицето на нашата малка Ем — отбеляза Сам и изпълни поръчката на Елизабет с усмивка, в която имаше много обич. Тя също започна да открива в него чертите на своя някогашен другар в игрите. Към Сам, по-младия от братята си, винаги бе изпитвала особена привързаност. Само четири години по-голям от нея, той често взимаше участие в детските й игри, дялкаше й пумпали от дърво, водеше я на разходки и й разказваше приказки. Когато напусна семейния дом, за да бъде осиновена от вуйчо и леля Търнър, Ема дълбоко скърбеше от раздялата със Сам. Той беше обещал да й пише и бе спазвал честно обещанието си в продължение на дълги години. Но по-късно следването и лекарската практика изискваха много време и писмата станаха кратки и не тъй редовни.

Сега Ема изучаваше Сам с непресторена радост и интерес.

Той се бе превърнал в представителен млад мъж. Не беше красавец, но определено бе представителен. Тъмнорусата му коса бе късо подстригана по последна мода. Като брат си и баща см беше донякъде дребен на ръст, малко по-висок от Робърт, със стегната мускулеста фигура и лек загар в резултат на многото часове, прекарани върху седлото. Чертите на Сам не привличаха вниманието, но умните живи сиви очи му придаваха чар, а на изразителното лице бяха изписани такава жизнерадост, прямота и доброжелателство, че, без да го познават, хората инстинктивно го харесваха от пръв поглед. В момента обаче жизнерадостта му бе изчезнала. Сам с любов беше поздравил и двете си сестри, но после усмивката му взе да чезне и той каза:

— Дошъл съм и да получа вашата утеха, Лайза: семейство Едуардс не е съгласно да ме приеме за кандидат на дъщеря им.

— О, Сам! Толкова ми е мъчно! Но — добави доста потресена Елизабет — ти нали не си посетил семейство Едуардс днес, в неделя, за да говориш по подобен въпрос? Това положително не би те издигнало в техните очи.

— Какво можех да направя, Лайза? Зает съм през цялата седмица — обикалям пациентите си по петнайсет часа на ден. Мога да отделя време единствено да хапна нещо. Погледни колко съм отслабнал — той се удари по гърдите. — Здравето на стария мастър Къртис бързо се влошава и цялата работа пада на моите рамене. Мислех си, този факт би ме препоръчал пред мистър Едуардс — той не можа да каже, че не се трудя усилено, но това не било достатъчно. Семейство Едуардс търси по-достоен съпруг за своята Мери от някакъв лекар.

— Господи, Сам, съчувствам ти, наистина ти съчувствам. Но се боя, че онова, което казваш, е вярно. Видя ли лично мис Едуардс?