Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Може би те всички го заслужават? — усмихна се Ема.

— О, скъпо дете! Моля те, остави иронията! Ще си помисля, че си същата ужасна присмехулница като присъстващата тук мис Маргарет — със самодоволен вид заяви мисис Робърт.

Жената на Робърт се обличаше много изискано и си правеше косата изключително умело въпреки отсъствието на своята прислужница, от чиято липса непрекъснато се оплакваше. Имаше ниска фигура, широк нос и голяма уста, но живото й изражение напълно задоволително компенсираше тези отклонения от нормите за красота. Лицето й почти никога не застиваше неподвижно, тъй като от нея постоянно бликаха енергия и остроти: ругаеше съпруга си заради неговото мълчание и дразнеше Маргарет по повод нейните кандидати в Кройдън, особено на някой си мистър Хобхаус. В минути на покой се виждаше, че кожата на лицето й, въпреки своята мекота, бе загрозена от хиляди дребни бръчици подобно на емайла на порцелан, престоял прекалено дълго твърде близо до огъня.

Маргарет Уотсън, сестрата, която бе най-близка по възраст до Ема, не бе лишена от хубост: имаше тънка, добре оформена фигура и по-скоро приятно лице, отколкото правилни черти, но обичайното й остро и неспокойно изражение намаляваше впечатлението от нейната привлекателност. Женитбата бе единствената цел, към която тя така неистово се стремеше, че необходимостта от проява на изтънченост в предварителните ходове за очароване на един мъж напълно бе убягнала от съзнанието й.

Когато разбра, че Том Мъсгрейв и приятелят му същата сутрин са направили кратко посещение в пасторския дом по време на нейното отсъствие, Маргарет не направи опит да скрие раздразнението си.

— И двамата ли — той и лорд Озбърн? Какво казаха? Колко дълго останаха? Попитаха ли за мене? Не съобщиха ли за някакъв план — не обявиха ли някакво намерение да ни посетят отново?

Ема не бе в състояние да изрази кой знае каква надежда, че в близко бъдеще съществува подобна вероятност. Неудоволствието на Маргарет от тази новина остана незабелязано сред обхваналото всички изумление. Робърт и съпругата му изпаднаха в ужас и недоумение при вестта за женитбата на Пенелъпи.

Робърт Уотсън бе слаб, тъмнокос мъж, който приличаше на баща си по телосложение и ръст, но твърде много се различаваше по характер и това беше отпечатано върху лицето му. Некрасив, макар и с фини черти, той имаше предпазливо, нервно и пресметливо изражение, което постоянно нарушаваше впечатлението за жизнерадост и приветливост, изкуствено демонстрираше пред обществото.

— Пенелъпи се омъжила? — попита той. — Сериозно ли говориш, Елизабет? Да не е някаква нескопосна шега, която вие с Ема сте съчинили, за да ни позабавлявате?

— Омъжила се? — пискливо извика Джейн Уотсън. — И в коя църква, моля? Сигурни ли сте? Беше ли облечена като младоженка? Носеше ли венчална халка?

— Няма лъжа, беше облечена като младоженка, носеше халка, а и пръстен с диамант, огромен колкото грахово зърно — отвърна Ема, която намираше почти непоносима пошлостта на снаха си и навика й да завижда на успеха на всички останали дори когато това не нарушаваше собственото й благополучие.

— Ама че работа! През целия си живот не съм била толкова изумена. Та най-малко от пет години Пен бе лишена от всякакви основания да се надява, че ще успее да си намери съпруг — да не говорим за богат. Какъв доход има? Как изглежда?

— Изглеждаше порядъчен и достоен човек — спокойно отвърна Елизабет.

— И много горд със съпругата си — добави Ема. — Гледаше я с огромна любов.

Джейн й хвърли раздразнен поглед, но Робърт дълбокомислено заговори:

— Трябва да призная, че тази изумителна новина ме кара повече да уважавам сестра ни Пенелъпи. Никога не съм си представял, че тя ще успее да се устрои така добре. И няма да отричам, че от собствените ми мисли отпада немалка тежест. Защото имах всички основания да се опасявам, че тя би могла да бъде значителен товар за нас през идните години, когато ни сполети неизбежното скръбно събитие… — и той вдигна поглед към тавана, с което искаше да посочи бащината си спалня. — Сега, след като поне една от четирите ми сестри достойно и удачно се уреди, може би имаме по-добри надежди за в бъдеще — Робърт кимна великодушно и покровителствено към Маргарет и Ема. — Що се отнася до нашата бедничка Елайза тук, страхувам, че, че не мога да храня илюзии. Но не се знае от коя трънка какъв заек може да изскочи и след като Пенелъпи е сключила престижен брак, имаме основания да разчитаме на нея да намери съпрузи за по-малките си сестри. Даа, Клисъкс! Е, е, е! Доктор Хардинг трябва да е наистина твърде състоятелен човек, щом може да си позволи да приведе в ред този имот. Та той е обявен за продан от не знам колко си години. Самият аз за нищо на света не бих се заел с толкова скъпи възстановителни работи, дори да притежавах несметни богатства. Но може би за доктор Хардинг това е отлична възможност. Да! Не отричам, че ще звучи добре: „Зет ми, доктор Хардинг, от Клисъкс!“ Даа, да-а! — и той потри тънките си ръце. — Днес е бил много щастлив ден за семейството. Казвате, че и Том Мъсгрейв е дошъл на посещение с приятеля си лорд Озбърн?