Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Дори дамите с по-добро положение в обществото носят обувки с дървени подметки! Направо не знаех къде да дяна погледа си! И през ум не ми минаваше, че подобен обичай все още е широко разпространен дори сред нисшите слоеве. — Ема гузно успя да отмести взор от очите на Елизабет. — И, скъпи мои, в един от домовете дама — предполагам, че минава за такава — ни посрещна, облечена в онова нещо, което май едно време се наричаше камизола. Принудих се да забия поглед в килима. Друга бе навлякла три фусти, когато сега никой не носи повече от една. Имаше и корсети с банели, Боже мой, а днес всяка модерна жена е захвърлила дори обикновените корсети — корсажите. В наше време е чудо нечувано да се слага дори риза. Наистина в тези провинциални области човек се чувства, сякаш е попаднал в Средновековието.

— А… а посетихте ли, както смятахте, мистър и мисис Първис? — попита със запъване Елизабет.

— Онази с камизолата бе старата мисис Фицсимънс — вметна Маргарет. — Още от детските си години съм я запомнила като невъобразима стара повлекана.

— О, семейство Първис, да — нехайно отвърна Робърт. — Честна дума, тя е много повехнала, бедничката. Изглежда толкова немощна и болнава, че бих се учудил, ако Първис не съжалява за този брачен съюз. И цялата полза от тая женитба е една дребна хилава дъщеря… да-а, той щеше да стори по-добре, ако не бе изчезнал и бе взел тебе, Елайза, макар на времето нещата да изглеждаха различни. Не ти ли беше хвърлил око преди десетина години? Въпреки всичко не мога да не отбележа, че този обрат в събитията се оказа за добро. Сега баща ми има нужда от твоите грижи и макар че след всичко случило се сестра ми Ема би могла да поеме тези задължения, тогава не бе възможно да се предвиди, че леля Търнър ще прояви лудо безразсъдство и ще извърши такава безподобна глупост. Не, не, както стана, е най-добре. Предполагам, че не си получавала вести от леля си, мисис О’Браян, както се нарича тя сега? — попита той Ема.

По време на словото на Робърт Ема изпитваше остро състрадание към Елизабет, която, с труд успяваше да сдържа сълзите си. Но за късмет тъкмо в този момент баща им позвъни от горния етаж и като промърмори някакво извинение, Елизабет бързо излезе от стаята.

Ема каза на брат си, че е получила няколко писма от лелята, но нито едно от тях не е със скорошна дата. Той кимна и заяви:

— Лоша работа. Ужасно лоша. Мисля, че тя съжалява за необмислената си постъпка. Нещата обаче са необратими. Само дето ти се оказа лишена от състояние, Ема. Бедната Елизабет — продължи той, — тя също трагично е повехнала. Чудя се как е загубила хубостта си. Наистина се чудя.

— Действително — съгласи се жена му невъзмутимо. — Сега, след като не е в стаята, можем да говорим за това. Боже мой! Струва ми се невероятно да си представя, че някога ще има сериозен кандидат. Тенът на лицето й е загрубял, а косата — толкова оредяла, че е за окайване. Много съжалявам, че прислужницата ми Харгрийвс не е тук, за да опитаме дали балсамът за укрепване на косата не би й подействал благотворно…

— Ама че врели-некипели, Джейн — с досада забеляза мъжът й. — Кажи ми, за Бога, какъв е смисълът от подобни хитрости? И къде, би могла да настаниш прислужницата си в тази къща? В плевника над конюшнята? А и какъв смисъл би имало… Елайза отдавна вече…

Той бе принуден да прекъсне останалата част от доводите си, тъй като Елизабет се върна в трапезарията. Краткото време, прекараното горе, се бе оказало напълно достатъчна, за да овладее чертите на лицето си. Тя спокойно произнесе:

— Ема, мила, татко изрази желание да постоиш при него. Моли те да отидеш и да му почетеш на глас. Така че, ако не възразяваш, че ще пропуснеш десерта…

— Ни най-малко! — възкликна с пламенна готовност Ема, като блъсна назад стола си. — Много ще ми е драго да се кача и да му правя компания. Извинете ме, моля — добави тя, обръщайки се общо към присъстващите и почти избяга от стаята. Докато изкачваше стълбата, чу Джейн да коментира с пискливия си и самоуверен глас:

— Малката Ема нямаше да изглежда толкова зле, ако бе по-висока и лицето й не беше толкова неизразително. И това нейно дръзко и самоуверено държане! Така неуместно, направо прекалено… Не виждам как бихме могли да я представим на приятелите си…

„Отвратителна, отвратителна жена, помисли Ема, докато продължаваше да се качва по стълбите. Все пак съм много доволна, че съм й станала неприятна, защото в такъв случай вероятно ще прекрати настойчивите си покани да замина с тях и да им гостувам в Кройдън — последното нещо, което бих пожелала да сторя. Нейните приятели! Представям си какво представляват! Язвителни млади адвокати и богати търговци, които те гледат отвисоко.“