Джоан Ейкън - Ема Уотсън

Когато поканиха Маргарет да се завърне в Кройдън заедно със семейната двойка, тя, явно изоставила надеждите си, свързани с Том Мъсгрейв, не скри своето горещо желание да напусне отново Стантън.

Това малко наскърби добрата Елизабет:

— За толкова кратко посещение ли се върна у дома? Не искаш ли да прекараш повече време с татко? Или със сестра ни Ема?

— О — нехайно възкликна Маргарет, — за това ще има достатъчно време, когато Пенелъпи се върне с нейния доктор и се установи в Клисъкс. Тогава действително ще има нещо, за което си заслужава… исках да кажа, че ще може да се общува с повече хора в околността.

— Всъщност работата е там — обясни Джейн на Елизабет с висок доверителен шепот, — че младият мистър Хобхаус, младшият съдружник на моя съпруг, обръща толкова недвусмислено и подчертано внимание на Маргарет, че… о, аз много я взимам на подбив, не е ли така, Робърт?

Маргарет побърза да изобрази престорена усмивка, но Робърт, зает с представите за очакващия го черен път и бавно пътуване, нямаше време за подобни светски учтивости.

— Несъмнено ще намерим мистър Хобхаус да ни чака у дома с най-горещо безпокойство, за да разбере дали Маргарет отново ни е удостоила с компанията си при връщането ни — продължаваше Джейн. — Той е чувал такива разкази за франтовете в Стантън, особено за някой си Том Мъсгрейв!

В този момент Том Мъсгрейв с един приятел прекосиха в лек галоп съседната ливада, с което допълнително затвърдиха решението на Маргарет да замине, тъй като не направиха никакво усилие да се спрат или да поведат разговор, а само размахаха шапки и камшици, докато яздеха покрай групата.

— Твърдя, че мистър Мъсгрейв е много неприятен млад господин, изцяло разяден от гордост — отряза Джейн Уотсън. — Ще ти бъде много по-добре, скъпа Маг, в град Кройдън, където човек поне може да ходи по улиците с боти от нанкин, без да затъва в калта, и където ще имаш на разположение мистър Хобхаус като придружител.

И така, триото отпътува и в пасторския дом отново се установи спокойното обичайно ежедневие.

Но една от забележките на мисис Робърт Уотсън бе заседнала в съзнанието на Ема и не е й даваше мира.

Баловете в Доркинг се провеждаха ежемесечно и до следващия имаше трийсет дни. Ема саможертвено бе решила, че този път тя ще остане у дома, за да прави компания на баща им, а Елизабет, която от все сърце се радваше на всяко общуване с хора, не трябваше да бъде лишена от удоволствието да потанцува.

— Освен това, мила сестричке, позволи ми, моля те, да изпитам въздействието на укрепващия балсам върху твоята коса. Леля Търнър имаше навика непрекъснато да го употребява, резултатите бяха превъзходни и съм уверена, че той ще сътвори чудеса в твоята външност.

Елизабет бе изпълнена със съмнения и колебания и бе трудно да я убеди човек, както да отиде на бала вместо сестра си, така и в ефективността на балсама.

— Та ние нямаме и капка балсам — добави тя като необорим аргумент.

— Вярно е, но аз имам записана в бележника си рецептата. Прислужницата на леля ми я даде. Ето я. Всичко, което ни е необходимо, е малко трагаканта, малко бадемова есенция, зехтин, розмаринов спирт и известно количество отлежал ром. Всички тези съставки ги имаме вкъщи, с изключение на смолата, но съм уверена, че можем лесно да я набавим. Моля те, моля те, скъпа сестричке, позволи поне да опитам.

— Не мисля, че татко би одобрил опитите да се разкрасява външността.

— Глупости! На него му харесва да изглеждаме спретнати и да имаме изискан вид, а онова, което ти предлагам, е само една по-нататъшна крачка в това отношение. Залагам цялото богатство на английските финансисти и банкери срещу един порцеланов портокал, че той няма да забележи разликата. Ех, само ако можеше да сдобиеш с нова рокля — тъжно въздъхна Ема. — Колко жалко, че си по-висока от мене, иначе можеше да носиш една от моите. Но възнамерявам да прекроя кадифената ти наметка и да придам по-елегантна форма на диплите. Смятам да ти направя черно дантелено боне, за да смениш онова, което носиш още от времето на смъртта на лорд Нелсън.

— О, Ема! Не трябва да полагаш толкова усилия заради мен. Какъв смисъл има? Вместо мене редно е ти да отидеш на бала — каквато си млада, хубава, стилно облечена, трябва да се възползваш от своите шансове.

— Мило мое, ще имам достатъчно шансове занапред. Само си представи, както явно прави сестра ми Маргарет, колко потресаващо ще се разшири нашият кръг от съседи, когато Пенелъпи и нейният доктор се върнат и настанят в Клисъкс. Задоволявам се да чакам тая блажена епоха. Междувременно е несправедливо ти да стоиш вечно затворена тук, защото имаш, мисля, цял куп познати, на които ще е приятно да те видят на бала, докато аз нямам никакви приятели и се стеснявам, когато пред мен се изпречат толкова чужди хора.